8. Цигански барон
Циганският барон постоя малко сам до прозореца. Проследи с поглед как куцащ Благовест измина разстоянието от вилата до буса. На два пъти се подхлъзна в калта и щеше да падне в локвата. Приличаше на парцал под дъжда.
От към гърба му се приближи сина му. Беше висок, строен и изискан тип със светла кожа и само особено наблюдателен човек би се усъмнил в ромския му произход. Когато сложеше изработените специално за целта контактни лещи, които правеха очите му светлокафяви, на никой не би му хрумнало. Имаше интелигентно, макар и малко холерично излъчване. Движенията му също издаваха, че не винаги е в състояние да овладее избухливата си природа. Изглеждаше на около тридесет, но му оставаха месеци да навърши двадесет.
-Не прекалихме ли малко? Човекът не е в състояние да ни направи лошо.
Тузът се засмя тихо.
-Това е послание към шефчетата в weblog.bg. Писна ми от тях, честно. Като видят домашния си любимец ще им се смразят карантиите. Ще се позамислят, в състояние ли са да водят война, ако не дай Боже, за тях, се стигне до такава. Писах им на няколко пъти, лично. Със своите пръсти. Разбира се, не от свое име, а от името на нещастника, който минава за истинския шеф на издателската ни къща. Знаеш много добре, колко мразя да пиша, да се навирам в интернет и да споря с деца. Но нали са босове, показах им уважението си. Настоях да махнат само онези текстове на техния Тангра, които той ни е продал. Законът може да поспори имаме ли право на подобни искания, но въпроса си има и човешката страна. Не проявиха разбиране, защото не разбират още много, много неща. Но аз ще им помогна да разберат поне тези, които ме засягат.
-Мислих по въпроса за публикациите на Тангра. Не знам дали губим, че четири или пет текста от книгата ги има в блога му. По-скоро печелим, защото зарибява.
-Може да си прав, но отново не ме разбираш. Въпросът е, че Тангра е наш, аз пожелах, а те се опитаха да ми покажат, че нямам власт. Крайно време е да им покажа. Животът не е крясъците и писанията им, а те са се главозамаяли, съвсем са се главозамаяли. И честно, никак, никак не ми се хареса, тогава, когато кой знае кое копеле, скрито зад измислен прякор, извади наяве неща, които малко хора знаят за издателството ни. И ме нарече “мангал”, не че не съм свикнал, но случая не беше уместен, защото най-малко мангалите не издават българска литература.
Младежът весело се засмя, сложи ръка на рамото на баща си и му каза:
-Ай, стига, тате. Не се коси!
-Да, който и да е бил онзи глупак, никой не му обърна сериозно внимание, но стана сеир. Над две хиляди прочита за няма и двадесет и четири часа. Те можеха да бръкнат в брояча му и да не позволят материала да е толкова популярен. Защото имаше засегнати лица, които нищо лошо не са им сторили. Сега дано се замислят и разберат, че това, което правят не им е електронна игра. Иначе срещу нещастника – нищо лично.
Младият се съгласи, а после рече:
-Между впрочем, вече намерих хакерите, които са в състояние да нанесат ударите, когато и ако ни потрябва.
-Мисля, че няма да се наложи. Онези другите троловете вършат идеална работа. Още не съм те питал, как изобщо се справяш с тях?
-Лесно. – усмихна се младежа – Като в махалата е. Достатъчно е да тръгнат двама за да се втурне всичко през глава. Имам си доверени хора на които плащам, при това не много. Всеки от тях си има доверени хора на които не ме интересува дали хвърля или не хвърля някоя огризка, те от своя страна могат да си имат...но май под тях е дъното, паплачта която никога не знае за какво се бори, но го прави кръвнишки.
Убийство в социалната мрежа - първа глав...
Убийство в социалната мрежа - втора глав...
29.08.2010 14:27
29.08.2010 17:49
Мисля, че е ясно, че са думи на героя ми: син на ромски барон.
29.08.2010 18:25
Като идея няма нищо особено в този израз, аз просто почувствах как го изрича героя ми и го написах, както би го изрекъл.
:) Аз съм пишещият, зад него, все пак.
30.08.2010 08:30
Разбрах те, но ми е трудно да ти отговоря точно на въпроса. Изказано точно по същият начин, нито съм го чел, нито съм го чул, но като съдържание израза не е особено оригинален.
До дума: мой си е.
Живот: да се опише трудно, но пък усмихва:)
30.08.2010 10:02
Става все по-интересно!
Поздрав!