Ще публикувам повторно няколко от главите на романа, за да се създаде представа, за това, което много от вас, вече гласуваха в конкурса "Търся издател". Романът има още шансове в конкурса. Всеки глас може да бъде решителен, за да бъде издаден. Разбира се, няма да изглежда така. Публикуването в интернет не е най-подходящата форма, за един роман.  

3. Постингът на Фата Моргана – тролесата

Слушай, кучко, аз не знам коя си! Знам какво си! Уродлива форма на живот и ще вриш в ада. Антоан не беше принца, ни твоя, ни моя, но аз не го убих.
Болен ум беше, не казвам нищо лошо за мъртвеца. Страдаше, много страдаше. Съмняваше се, че сянката му е агент под прикритие в дома му, но пък не се съмняваше, че е най-обаятелния мъж, на чието очарование и талибанска съпруга не би устояла. Съсухрен, злъчен и параноичен. Кашля повече отколкото говори. Пуши по сто и единадесет цигари. Инвалид по болест, реститутка отстранена от роднините си, срещу печално ниска рента, човек неспособен да се бори с бита си, а въобразил си, че може да прибори цял свят. На всичкото отгоре, нека си го признаем – пълен бездарник. Скъсай по няколко страници от други подобни, залепи ги в объркан ред и ще получиш следващата книга на Антоан – вашият колос идиоти, който наричате Тангра. Имаше жълти зъби и с тонове парфюм, пак на жълто лъхаше. Хартиено едно. Не истински. Но не с вас социални полуфабрикати, а с кучката, която го уби говоря. Мислиш си, че не зная за теб!
Знам обаче, че нещастника е убит седнал на креслото си. Онова дървеното, дето като скръцне все едно пърди, краката му са цели в дупки и са пълни с какви ли не пълзящи същества. Пишел е на компютъра, когато онази напълно ненужна вещ, дето струвала по думите му не знам колко си хиляди евро и била бутиков телефон от началото на миналия век се е стоварила върху тила му. Знам също, кучко, че това е бил смъртоносния удар. Той е знаел, че ще го убиеш, защото се е написал да го напише. Въпросът е защо е стоял с гръб към теб и е позволил. Защото си го заплашвала с друго. Пистолет, нали? Казала си да не мърда, докато си му чела присъдата. Какво е сторил – е, не се е оказал колоритния любовник, който си очаквала от самия Тангра. Най-вероятно те е и лъгал, най-вероятно си научила, че има и други. Възможно е да си му услужила с пари, уж те не означават нищо за теб, а после си се почувствала, като стара пачавра, каквато си, която си плаща за да я е@ат, нали! Тъпа битова драма, а! Що си мисля, че е станало така ли, що си мисля за теб ли! Ами защото си куха, за това си мисля така. Куха си, като всички нас лейките, които сме се потели на чаршафите му. Но ти освен куха се оказа и зла, защото нас има кой да ни такова, а ти вероятно си толкова грозна и задръстена, че освен един жалък Антоан, няма кой да те клати. Никак не мога да си обясня тази злоба. Иначе, за телефона ми е ясно. Той е очаквал да стреляш, но ти си предпочела да не се чуе шум, защото и от оръжие разбираш толкова колкото мъже и не знаеш, че дори едно празно шишенце от шампоан – пъхнат в дулото, може да послужи за нелош заглушител. За сметка на това, обаче имаш здрави ръце. И как няма да имаш, като цял живот си тренирала с онзи рецидивист – бившия ти тъпкач, който също може да не е между живите. Трепали сте се като животни, нали. Или си копала на село, а сега бачкаш някъде като кранистка. Не допускам за природна слабост като теб, да е развила физическата си сила, каквато без съмнение има във фитнес – зали. Но това няма значение. Знам само, че те има и че ще вриш в ада. Параноикът Антоан не плащаше на СОТ само защото си мислеше, че те са дребни служители в агентурния апарат на враговете, но сам си беше направил сложна система от алармени сигнализации, ключалките му са точно пет. Това, че е било отключено у тях, а системите неактивирани ми е достатъчно за да съм сигурна. Без да е полов атлет, изобщо беше си мижав любовник, но поне имаше малко щастие в живота на нещастника, че се имаше за велик сексуалник. Истината, че никоя жена не би свързала живота си с такъв, но точно това правеше нещата да изглеждат прости и ясни с него, а и в началото буди интерес. С белите си коси прилича на мъдрец, стила му на живот ретро-фантазии, лек гъдел за бягство от този свят, малко съжаление, лесни преструвки пред такъв тотален наивник, никакво чувство за ангажираност. Сладко е, макар после киселее. Вървеше му, няма какво да се лъжем. Това го държеше изобщо жив. Иначе отдавна да се беше праснал сам с телефона. Само когато беше с кучка приличаше на човек. Трябва да съм епохално тъпа, за да не се досетя, какво е можело да се намира по това време в дома му. Намирала си се ти. Незадоволена пачавра такава! Извратена самородна убийца! Ти дето имаш пет парника с краставици за лична употреба! Космата стероидна извънземна! Мачкано кълбо лой, вонящо на чесън! Буре от прогнили дъски пълно с екскременти! Ти която имаш вместо мозъчни клетки богомолки! Ти която не си повтаряна от мъж! Ти която не си го вдигнала и на половината с които е лягала! Четеш ли ме, зло създание такова, никакво! Право черво за еднократна употреба! Четеш ли ме, изгорели газове под налягане! Антоан ставаше в девет и тридесет. От петнадесет години насам е ставал все в девет и тридесет. От петнадесет години насам все в девет е бил обръснат и е облечен в някой от бозовите си костюми, с които прилича на изпуснат от карнавал. Дори когато пред дома си е можел да кара кънки, а температурата е била минус двадесет все в девет и петнадесет си е купувал вестниците от будката на ъгъла. Все до десет е пиел кафето си в «Паяжината» или отсрещната «Коняра», пазарувал е до единадесет, освен в дните в които е трябвало някога да си тегли пенсията от пощата, само в тях режима малко му се е разбърквал. След обяда му е отивал в писане и четене. Най-вече сърфиране. Само в случаите в които не е имал среща с такава като теб или като мен, не се е намирал и във вечерните часове, почти до заспиване пред компютъра. Птички не кацаха на корниза му. Кокошинки даже не оставяха. Зловещо направо. Само такива като мен и като теб носихме различен дъх освен неговия в това мъртвешко убежище.
А вие, уважаеми админи, знаете! Знаете много добре и си траете! Ако сега не може да се намери нищо в личните бележки на това същество, защото всичко е изтрито, в случай, че е изтрито, то преди сте влизали, най-вече от любопитство. Хващала съм ви хиляди пъти, оставям си знаци аз. Няма да ви обяснявам какви, но си оставям знаци и знам много добре кога ме четете. Гледате на нас като на риалити, като на сапунена опера. В началото: нищо лично, знам си аз. Но толкова сме увлекателни, че се побърквате. Престрастявате се да гледате тази траги-комедия на живота. За разлика от нас, разполагате с повече данни, за разлика от нас имате достъп и там където нямаме. Защо криете кучката, мога само да гадая. Хрумват ми хиляди възможни обяснение, а едно от тях е, че онова жалко същество от женски пол, което е посегнало на живота на един неудачник е една от вас. Админ е. Каква драма, какъв романс, Холивуд, Боливуд, Голивуд/тъй, де, галактическия Холивуд/, трябва да ви платят права за филмиране. Голямо парче ще излезе от това. В ролята на Антоан, избирам Ал Пачино. Смех, смех, смех на кутийки. В ролята на кучката, нека е, коя не понасям, аз никоя от силиконовите цици не понасям. За предпочитане обаче да е родна фолк – звезда, но няма да се получи правдоподобно, защото тя има повече ум от наша админка. Самата драматичност на сюжета обаче ще компенсира известните слабости на актьорите. Представяте ли си го: връзка между админката на топ-социалните мрежи и топ – блогърите в България. Любов, страст и накрая: смърт. Страхотно. Тривиално, но като за нас, защото сме тривиални копелета и пички. Толкова сме тривиални, че макар носа ни да е в лайната, не намираме нищо нередно в миризмата. Та, пак да си попитам за по-голяма яснота. Уважаеми и неуважаеми, анонимници админи, защо криете, което знаете? Да не би сред вас да е убийцата, а? Нека да допуснем, че не е сред вас, защото е възможно да не е сред вас, но е невъзможно да не е сред нас. При животът, който описах и който водеше убитият друго обяснение просто няма. И за да не ме попита някой трол: «Невъзможно ли е човека да си е поръчал проститутка?» ще отговоря преди неизбежния, глупав въпрос: «Не е било проститука. Стиснат беше, а и това противоречеше на разбиранията му за любов, пък що му е да си плаща, като може и без пари. Поне тук, където е пълно с гладни кучки» Като теб, убийце. Поради една или друга причина админите те крият, но ние...всъщност нека засега съм само аз...настоявам пред всички блогъри, да разбера това което знаете. И ако не получа отговор до месец, ще направя сайта ви световно известен, тъй да знаете. Троленето до този момент ще ви се стори Яворова поезия пред онова което ще последва.
Към всички останали: знам, че съм била за повечето кошмар. Не знам дали да ви искам прошка за всичките отровени нерви, съсипани вечери и безсънни нощи или да ви напомня, че ако не ми се връзвахте нямаше да страдате, че в игра на котка и мишка винаги участниците са двама, че като излизаш в гората е хубаво да носиш пушка, че живота и мрежата не са манастир и единен морал, когато иде дума за човешка свобода, няма.
Разфилософствах се, като дърт миризлив галфон, който се опитва да впечатлява лелички и ученички, а не ми отива.
Исках само да ви кажа: изисквайте своето. Вие трябва да знаете истината за това, което се случва с нас и е сполетяло един от нас.
И седем w – та, от сега знай, че твои коментари ще трия.


Новият ми роман: "Убийство в социалната мрежа", може да бъде издаден, благодарение на твоя глас, тук.  

Абе ти, както си ги публикуваш тия глави една след друга, аз после, какво ще си купувам!

Някой, на "Славейков", като ми каже:

"Заповядайте купете си новият роман на Стефан Кръстев",

аз ще трябва да му отговоря:

"Не, благодаря! Чел съм го вече в Интернет" :)))

Успех!

Абе аз питах ли те, колко излиза издаването на един роман в 1000 тираж, например?

Аз няма да го публикувам цял. Убиецът няма да се разбере, кой е, а той не е и единственото. Публикуването спирам, точно преди да започнат да се разкриват една след друга драмите на героите, а криминалната интрига да се заплита.

За издаването на романа: различна е цената във всяко издателство, зависи и от лукса на самото издание. Съвсем неточно и грубо, предполагам около две хиляди лева.