Съченение на един второкласник 2018 година

Мама разказва, че в Опашково нямало библиотека, а училището било само призрачна сграда. Блатни духове живеещи в двора й, пречили на багерите да го сринат, а нощно време ревял фантома на класната стая, за когото разказвали, че бил неполучилия покой след смъртта си, зъл дух, на строг преживе преподавател. Мама разказва, че в Опашково не се раждали деца, а последните, които отдавна пораснали учили в града, на двадесет километра оттук. Повечето дори не се дипломирали. Тогава невежеството било модерно, минавало за симпатично да изглеждаш тъп. Повечето от тях сега са отчаяни алкохолици, други се лутат из света за да дирят щастието си и никой не знае нищо за тях. Понякога не й вярвам. Казва ми, че освен селска кръчма нямало нищо тук. И имало хора, които не можели да четат и пишат даже на един език. Дори и най-посредствените сред нас го правят поне на три. Български, японски и английски. Не мога да си представя, какво е да не умееш да четеш. Все едно да не пътуваш или да не умееш да сънуваш. Мама се разсмива и се разплаква при сравнението ми. Пътуваме, цяло лято пътуваме. Но ми е признала неведнъж, че сърцето й е все тук. В двора при вишните и при розите. Добавя още, че който не пътувал със сърце, не пътувал никъде. Там си е, където е сърцето. Трябваше ми време да я разбера, че освен за себе си, говореше и за японците. Да, намират се в България, но сърцето им не е мръднало от Япония. Там са си и си живеят както там. Понякога не ги разбирам, въпреки, че най-големите ми приятели са японци. Но те са приятели с всички. Такива са си. Освен това не мога да повярвам, че са били по-умни и заради тях сме се учили толкова по-добре. Аз самият съм по-добър ученик от много, даже помагам с уроците на двама. Понякога ни идват в повече. Не само, мама, много са ми разказвали, че сега във втори клас учим неща, които те са учили в осми. Трудно ми е да си го представя, но пак успявам. Но да допусна, че тогава е имало хора, които не са завършвали осми, е вече вън от възможностите ми. Питам мама, с какво я разстроих. Тя отвръща: „с онова сравнение“. Не се сещам за кое и тя ми напомня. Че човек, който не можел да чете е все едно човек, който не сънува. Не разбирам, какво толкова й казах и тогава ми признава:

-Аз не сънувам. Не помня от кога не съм сънувала. Осакатена ли съм?

Прегръщам я. Трябваше да пиша за училището, а пиша за нас. За мен и за нея. Защото пак ще опре до училището.

Рухвало е, преди да рухнат при голямото земетресение стотици хиляди къщи в Япония. Тогава бащите и майките ни са предложили подслон за бедстващите. Много села като Опашково били съвсем обезлюдени и можело отново да бъдат населени.

Събудили са се училищата, зазвънели отново звънците и детските смехове по улиците. Злите духове обитаващи изоставените сгради били прогонени. И сега ни е трудно да си представим онова време на разруха, невежество и печал.

-Излъга ме, нали? - казах й – Не си тъжна заради сънищата. Прочетох онзи е-майл, без да искам. Приеми...чуваш ли ме...приеми. Знам какво е за теб тази работа.

-Ще се наложи да се преместим в София. В столично училище няма да можеш да получиш толкова добро образование.

-Ти каза: когато сърцето не пътува, човек не пътува никъде. А моето сърце ще си остане в родното училище. Вече съм способен навсякъде да науча толкова, колкото бих научил и тук.

Красиви,чисти училища, пълни с щастливи и усмихнати деца!Даже чувам глъчката им....

Така виждам и аз. А толкова са тъжни тези безлюдни училища...

А тези хора, възродили Опашково, как ще живеят без сърца. За мен е утопия, те са герой, няма да дойдат тук. Утопия е да вярваме, че това ще се случи. Нашите селяни от Орсоя, повечето не напуснаха селото, пък каквото ще да става. Сърцето е много дълбоко вровено в земята, където си роден. Прекрасен разказ, по интересен начин си предал надеждите на тези, примерно от с.Сталийска махала, че японците ще ги оправят. Чудя се дали е позив на сърцето, съпричастност, или интерес от ползата, която биха имали. Допускам го, въпреки, че се срамувам от тази мисъл. Хубав уикенд, Стеф!

Родината е там, където е и сърцето. Около тази мисъл се въртят и думите на майката и детето. Дали ще дойдат или не е друг въпрос, редно е да им предложим. Още повече, че сами се нуждаем не по-малко от тях. Не да ни "оправят", а защото имаме какво да научим и народа ни се нуждае от това да научи. Всеки се оправя сам, но ползотворното партньорство го прави по-силен. Поздрави.

Ако нещо ни трябва, то е едно силно, благотворно влияние. Пробуждане на градивния дух. Малко повече доверие в настоящето, в собствените ни сили. Една силна конкурентна или ако щеш наречи я съревнователна среда, ще ни се отрази добре.

А освен това наистина имаме да научим за да достигнем нивото. Но можем.

училището е Училище, заради децата! Без значение какви деца...
Или има значение всъщност?

....минавало за симпатично да изглеждаш тъп....
То днес това е норма....

А от училището до голяма степен зависи, какви големи хора ще порастат от тези деца. От своя страна училището е зависимо от социалната среда, от желанието на един народ да го има или няма. За жалост, то, в момента има намаляваща роля във формирането на личността. Точно защото социалната среда по един доста брутален начин го отхвърля.

Но въпрос на отношение е, всичко може да се промени.
Мисля, че едно по-добро външно влияние ще се отрази добре. И повече пораснали ще имат реални шансове в живота. Независимо от предизвикателствата му.

Поздрави, Ели!

За жалост!
Надявам се, че това отношение ще се промени.
Японците оцеляха, че и победиха природата, защото имат различно. Наясно са, че образованието и културата са основна ценност.

Те сърцата ни
стенат от болка
изградили сме
затвор за тях
да ги освободим
а разумът
да си върви.

Да освободим:) Радвам се, че има хора с отворени сърца като твоето!!!

Какво се е променило?! От близкото минало, от възраждането, когато е имало идеали, мечти и съзнание за велики дела. И вярата в собствените ни сили, без която ще се изгубим на първото кръстовище..Едно, ползотворно, чуждо влияние носи духовност, просветление и позитивна промяна.! Поздрави за хубавата идея,Стеф!
Сърцето следва истинския повик на времето и родината:)

Благодаря ти! Благодаря ти, Миаа! Имаме ценности, вярвам, ще се пробудят!!!

ne sum suglasna,s tazi absurdna nadejda,4e trqbva da doidat qponzite,za se subudi v nas iskrata ...Gre6i6 priqteliu,ne se poddavai na tazi iliuziq...tq e za slabite! Ne se pali ugasnal ogan!
Vsu6tnost koi im pre4i na bulgarite da se vzemat v ruze i da kajat-STIGA! Nie sme tezi,deto imame vsi4ko,no nqmame edinstveno -KURAJ! Kuraj da se poglednem v ogledaloto i da vidim nai-posle istinskiqt si lik-ROBSKIQT!Qponeza kazva,4e ne sa imali nadejdata..no vinagi sa imali KURAJA da se izpravqt! I pak 6te go napravqt!
A na6iqt Botev Ako trugne sega s Radezki po Dunava..i slezne v Bulgariq..pak tolkova 4etnizi 6te go posledvat..ne po-ve4e..I pak 6te go grumnat v desqtkata,4e im zastra6ava--raxatluka..
kakvi qponzi...kakvi pet leva...Xora slezte na zemqta..

Дори да ни научат само до какво води единството и куража ще е спасително за нас. Но не е само това.

Много още, много още имаме да учим.

Днес колкото си по тъп, толкова си .... може би по нормален, и се вписваш в масата....

Тази мода е разрушителна. Задушаващо е.

Интересна е идеята ти, както и изпълнението - чете се леко и увлекателно, което не ми пречи и да се позамисля още, докато го четох.
И се сетих за случай от есента...
Предполагам ще си спомниш случая в Пазарджик, когато училищен директор беше записал 12 циганета(не влагам обида в думата), за да направи втора паралелка първолаци. Резултатът беше, че напуснаха българчетата...
Директорът ядосан се изказал: "Ако трябва, ЯПОНИ ще докарам, но клас ще има!"
Какъв пророк...

Ако знаеш колко ми се иска да има японски паралелки, това ще вдигне качеството на цялото образование, а в по-дългосрочен план ще се отрази благотворно на културата ни, изобщо...

наистина може да помогне на нашето - с насочване към творчески практики и балансирано внимание към процесите в лявото и дясното полукълбо. Колко талантливи деца скитат из родното училище като мъртви души между небето и земята, защото системата няма инструменти за работа с тях...

Звучи интересно и обнадеждаващо. Само да не ги "...зираме" и тях.