Вчера бях на опелото на двадесет и две годишно момиче, убито от маршрутка в Студентски град. С майка й работим заедно. Много чувствителна, но и много смела жена. И едва сега разбрах силата, която й дава смелостта да напише много от материалите си. Малко по-късно говори по телефона с колеги в редакцията. Между всичко, което каза, бяха думите: "Това е лична трагедия, за семейството и близките, но може да се случи на всеки и за това трябва да има справедливост." Иначе е жена, която плаче на красиви стихове и трепери, когато говори за някой от разказите ми. Говори много емоционално и лично приема всичко, с което се сблъсква като разследваща репортерка.

Ще нахвърлям в няколко щрихи и опелото...Целият материал.

Точно на 14 февруари по такъв нелеп начин си отиде още едно цветенце. Времето не лекува... Само усилва болката! Болезнена липса и тежка присъда за живите.
Нека почива в мир!

Животът си тръгва от нас рано или късно.Много приятели загубих катастрофи,падане от влак по път за морето вместо ваканциа се превърна в ад ,и много други инциденти отнеха животи насилствено от хора отишли си ,но не забравени.Тъжно е лошо е но е неизбежно за съжаление спомени пазя за тях.

За същия случай става въпрос. Мариана Карабулева. С майка й: Емилия, работим заедно. Ако влезеш в bgsever.blog.bg ще видиш нейни материали и тъй като блога е на цялата редакция и аз имам достъп и последния материал, лично публикувах в блога. Същият ден, в който тя погреба дъщеря си.

Писал съм "вчера", защото писах материала в събота.

Днес, слушах по "Хоризонт" интервюто на Ангелина Пискова с Емилия Карабулева. Разтърсващ материал. Много силен.

Емилия пак каза, че трагедията е лична, но иска справедливост, защото може да се случи на всеки.

Тъжно е. Много е тъжно. Днес има среща на кръгла маса между осиротели майки, изгубили децата при катастрофи и лица, в чиято компетенция е живота ни да бъде малко по-безопасен. Дано, дано да има някакви промени.