Афтърпарти след премиерата на "Кратка пиеса за любов"

Актьорът, авторът, помощник-режисьорът и режисьорът.
Драматично-куклен театър "Иван Радоев" (Плевен)




Край Бесарбовския скален манастир





Бяла





Боженци




Не съм "дърт пърч", а съм с най-чаровния помощник-режисьор на премиерата на обща
наша пиеса. 







Грипави, аз и със счупен палец, но ухилени с Неслънчецето ми в Дряновския манастир






В Етъра. 





Алманахът е от 2016, в него е включен и разказа ми "Моето сърце", който тази година включих и във второто издание на "Ферма за лица", за това позирам преди премиерата с това издание. Фланелката ми е от тази година. Подарък от скъп човек. 










Не фестивал в Монтекатини Терме. 












Флоренция
















Домът на хумора - Габрово
















Велоразходчица от Плевен до Горталово.





Ивановските скални църкви














Къща за гости над Габрово. 













Букурещ










Вдъхновяващи са израженията им. С книгите ми: "Баркодът на Сизиф" и "Лиценз за престъпления" в "Бордо" - читателки, които видях за първи път в живота си. 



















Джаги в Троян. Всеки път като ни се преиграят джаги, палим колата и отиваме в Троян, не че няма в Плевен къде да се играят, но друго си е в Троян. Защо? Не знам. Просто така си обичаме. 










Домашният уют може да бъде най-голямото пътешествие. Със самолет мога да пътувам до към 800 км в час, с този лаптоп: със светлинни години в секунда. 















Като изключим космическите кораби, колелото си остава любимото ми превозно средство. Малко кардио около Плевен. Обичам този Drag.










С гипсиран палец и кучета от крайпътна бензиностанция. Сигурно вече имам стотици такива приятелчета. 












Ето едно друго такова. 












Ловеч. С едно по-голямо куче. 









Над Мадара и без куче. 











В Старата част на Монтекатини Терме. Не бях се придвижвал друг път с фуникуляр, иначе бях влизал в Католически храм. Хубаво е, но само в Православен се чувствам като храм. Тук съм някак като турист. 












Охо! Пиесата на някой е отличена с международното отличие на "36 monkey"  New Stages Southeast 

Очаква я представяне в театър Сфумато.









Над Тотелбеновия вал с Драг. 









В Читалище "Съгласие" с Иван-Александър Дойчев и Кака Ани, преди да бъде изиграна първата ми детска пиеса пред 100 уникални ценителя. Децата никога не лъжат. Най-точните театрални фенове. Хубаво започна "Панко мързеланко и Мечо хулиган"









Пиза. 








Пред винила за септемврийското представление. 







Разбира се, не всичко, което ме обгражда е красиво. Такава "естетика" често може да се види по стените на иначе красивия град. 










От месеци националните ни медии и неправителствените организации се опитват да ме убедят, че трябва да се възхищавам или най-малко да оправдавам това, а ако се възмутя имам правото най-много да измърморя: "Путин не нападна ли Украйна!"










Ето и още нещо случващо ми се през 2022, но това, ако не "прекрасно" е поне смешно. 













Това вече не е смешно. Това е цензурата, заради която развития социализъм не беше приятен на повечето от нас. Разликата е, че тогава цензура имаше, но имаше сигурност. 













Пред Театъра в Пловдив. 10-11 години не бях стъпвал в родния си край. Не ми липсваше, а така променен ми хареса. Пък и аз съм променен, съвсем други отношения имам с театъра. 











Кафе "Бордо", премиера. Друго си е като те четат професионални актьори. Благодаря на Георги Ангелов и Мариета Калъпова, звездите от "Търси се нов съпруг" и "Един мъж и една жена". 
А Илиана...тя винаги си е с мен!





Позната снимка, беше ми аватар, но няколко подробности за нея. Бицепсът ми на нея е 40.5, не че е кой знае какво за 80 кг. мъж, но е две седмици след като ми беше поставен четвърти стент след ТРЕТИ ИНФАРКТ. Намирам се в Сандански, сакът, който небрежно съм преметнал е над 20 кг. Сега съм малко по-зле, но от утре пак тръгвам на тренировки, пък и като се сетя, че съм бил само преди пет години 50 кг.

Да си имах здравословните проблеми :-)  








Рекламен колаж за юлското представление на "Кратка пиеса за любов", с Неслънчице се качихме на камбанарията в Преображенския манастир за да направим тази снимка.



 

Честно, нямам си представа, кое е това пътуване. Би могло да е всяко едно от много десетки. 





Това е Тотелбеновия вал, до язовира. До същата пещера имам и друга снимка, но на тази съм със старото колело. Ректора. С него съм изминал над 2000 километра и още вървеше, но реших, че е крайно време да го сменя. 





Пред "Св. Георги", Сандански







Сергей Константинов в "Кратка пиеса за любов"








"Св. Илия", Севлиево







Словения, а по-наблюдателните ще забележат какъв герб имам на фланелката. 










Хижа Среброструй - любимата ми вело-дестинация. 









Понякога работата е да се забавляваш. Да. На работно место съм. Изпълнявам служебни задължения, които не включваха снимката, но я направих. 







Слънчака. Ще ми се да видя толкова обикновени българи там, колкото украинци видях.







Като видях табелата, разбрах, че е било добре половин час по-рано да включа джипиеса, но пък нямаше да е толкова забавно. На другият ден навършвах 53.  







Узана



 

Прекрасно е да си обичан във Венеция. Всъщност - прекрасно е да си обичан където и да е било другаде, тогава...все ти е едно такова отвътре. Дори да не си физически във Венеция, където все пак сме. Площада Сан Марко. 






Помагам на някаква жена в Загреб.