Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.02.2023 20:24 - Не е до филия и фобия
Автор: cefulesteven Категория: Други   
Прочетен: 1613 Коментари: 0 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Как да го обясня?
В случая не иде реч за филия или за фобия.

Не, че не проявявам. Но не в този случай.

В случая опира до живота ми.

Просто и ясно казвам: не желая да бъде забъркван във война. По-точно: да бъда насилван за участие във война.

Не, не искам да се деля със сънародниците си.
Не искам да се конфронтирам с никого.

Но какво значи: да не се конфронтираш, когато се опитват да ти внушат, по-точно да те насилят (защото не могат да ти внушат), че е твой дълг да умреш на бойното поле, за да защитиш някого си, който няма да те защити, който даже ти създава проблеми, чиято кауза не споделяш и т.н., но видиш ли, никой не те пита.

Е, не мога да не се конфронтирам с такива, защото са агресивни към мен.

Отричат правото ми на собственост над моя живот.
Отричат правото ми да мисля.
Отричат правото ми на воля. Воля над мен самия.

Мобилизации имало из света.
Мобилизирали са ме. Даже две години съм изгубил.

Клел съм се на знамето на НРБ, служил съм на НРБ; може и калпаво да съм служил (няма да го отрека), но съм служил.

Калпаво или не, не съм хитрувал, защото познавам много биещи се в гърдите какви войници били, които използваха и връзки, а и доста низки похвати, за да спечелят уважение, най-вече от по-висшите във военната йерархия: доноси, интриги, подмазване, дребно рушветчийство, схеми и съучастия в изключително позорни злоупотреби на дребно, подлости, жестокости и мога още да продължа.

Калпав войник съм бил, но никога не съм използвал подобни средства и какъвто съм имал данък към родината си - платил съм го.

Знам какво е мобилизация и служба.

Знам, че човек служи предимно на съвестта си. Имах тридесет и три години да си направя някои равносметки.

Страхувам се, много се страхувам, но ако кажем, че е страх от смъртта - много ще изпростеем, няма да е никак точно.

Имам доста причини да се боя значително по-малко за живота си, отколкото нормален човек.

Говоря за чисто логични причини. Няма да ги изтъкна сега. Близки са до ума.

Обичам живота си, даже доста, но в случаи като моя, това не означава страх от смъртта.

Не е от смъртта, а от живота.

Прекалено ми иде да се превърна в средство, което ще се използва за убиване на хора.

За евтино средство, което еднократно да бъде използвано и да бъде захвърлено в тинята на псевдо демокрацията.

Понякога имам чувството, че някой плюе върху дишащия ми труп. Това чувство имам докато слушам радио или пък някой ми щракне телевизора на новинарска програма (използвам апарата само за филми и ютуб), но информационните мини са толкова много, че дори неволно пускаш речите на агресивните зомбита.

Пълни извращения.
Ментално ограничени създания, дори използват думата "съдба" за да ми внушат, че всичко е решено отгоре, от нещо над мен.

Съдба и свобода са несъвместими понятия.
Понятието "съдба" няма място в християнството.
Понятието "съдба" няма място и в рационалното мислене.

Дали ще изпълниш дълг е избор, не съдба.
Дали ще приемеш дълг за свой е избор, не съдба.

И ако някой свързва понятията "дълг" и "съдба" в едно, показва ограничено мислене и беден речник, а с опитите да ми ги наложи са насилие, на каквото няма да позволя да бъда подложен.

Както казах: имам много причини да се боя по-малко от смъртта, отколкото нормален човек.

И разбира се, без да имам желание да се деля с някого или да се конфронтирам, ще го направя.

Изненадващо неудоволствие няма да изпитам аз.



Гласувай:
8



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8409634
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112535
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031