Голяма част от младите, а и склерозиралите (под склерозиралите имам предвид хора с обидно слаба памет, а не страдащите от нелечимото коварно заболяване, сред които съм и аз) не правят разлика между Възродителния процес и Голямата екскурзия. 

Тъй наречената: "Голяма екскурзия" беше няколко години след началото на Възродителния процес, но нашите национални медии, чиято задача е пропагандата и създаването на легенди, не смятат за нужно да поставят граница между тези две масови събития; малко по-малко се размива границата между тях, губи се яснотата, а в мътилката се правят по-лесни фалшификации.

Ще си позволя за Голямата екскурзия да внеса и лични впечатления, понеже точно по това време служих в Гранични войски. По-специално в Маневрена група, в Смолянския отряд. Не, че по онова време е имало някакви безредици, но Маневрена група и Вътрешни войски бяхме обучавани да действаме в случай, че има такива. Не само около Възродителния процес или Голямата екскурзия, а и изобщо.

И такива като нас има в целия "цивилизован свят"

Трябва да кажа, че не съм видял безредица, не ми се е налагало да утешавам, да потушавам, да вдигам щит, да изстрелвам димки и т.н. и т.н. 

Ако се сещате за някой ваш приятел, познат и т.н., на който му се е налагало...окей.
Бих му препоръчал да намали чашките или да обърне внимание на психическото си здраве, защото митоманията макар обикновено да не е, може да бъде симптом на тежко заболяване.

Какво всъщност беше Голямата екскурзия?

Голямата екскурзия беше отваряне на границите. 
Нито повече, нито по-малко. 

Наскоро публикувах постинг за "Свободното придвижване", липсата му по време на развития социализъм и легендите около тази липса. 

Едно от основните обвинения срещу тоталитарния социализъм бяха затворените граници. Е, при Голямата екскурзия ги отвориха.

И точно това сега се тълкува като престъпление срещу една част от населението. 

От почти 34 години е Голяма екскурзия за целия български народ.

Но ако тогава хората се върнаха, защото имаше към какво да се завърнат
(разбира се: връщаха се към "лошия живот в социализма"), сега хората си остават там където са. 

Някои успяват - живи и здрави! Респект!
Но голяма част: мият тоалетни, сервират, проституират, работят в сянка като роби, но не искат и да чуят да се върнат в "просперираща, европейска и свободна България", няма и към какво да се завърнат. 

И ако Голямата екскурзия е била престъпление срещу българските турци, то какво е тази, следващата Голяма екскурзия, която трае вече повече от три десетилетия?

Има и още нещо, което заслужава да се отбележи. 

Нека се сравнява "лошия" Тодор Живков с добрите украинци:
И в двата случая има опит за насилствена смяна на национално самосъзнание.
В единият случай на турско. В другият на руско.

В единият случай обаче хората все пак имаха някакво право на избор. Твърде тежък избор, но избор: Голямата екскурзия.

Във вторият няма такъв!
Изборът е, хората или да приемат, че са украинци или да умрат. 

Интересно е как хора наричащи: Възродителния процес - престъпление, подкрепят злодеянията срещу руснаците в Украйна.