За три дни в двумилионен Белград не видях и едно задръстване. 
 За три часа в около петдесетхиляден Плевен попаднах в три. 
 И смея да кажа, че Плевен е един от добрите за живеене градове в България; градът, с може би, най-удобен градски транспорт. 
 А задръстването е един от многото и сред най-малките проблеми. 

 Мерзавците или просто заблудените обичат да изтъкват "Отворените граници" като доказателство за благоденствието ни, но изглежда "Отворените граници"...съвсем не са достатъчни.

 Мерзавците го осъзнават. Заблудените от тях - не. 

 Ако "Отворените граници" бяха достатъчно условие, че да пътуваме, то тогава мерзавците (включително анално заченатия супергерой), нямаше да говорят толкова глупости за престижа в ЕС и за "апокалипсиса" в страните извън ЕС. 

 Едно гостуване у комшиите доказва дебелоочието на пропагандата, с която ни обработват безсмилостно средствата за масова информация.

 В двумилионен Белград видях четирима просяка. Четирима. Един пред руската църква "Света Троица", двама пред катедралата "Свети Марко" и един екзотичен симпатяга с куче на центъра. 
 В малка и красива Венеция, преди месеци, видях десетки. 
 В  прекрасен и светъл Солун са още повече и са ужасяваща картинка.
 В София и Букурещ също са много. 

 Видях доста по-голямо движение по улиците отколкото у дома. И пак ще кажа: нито едно задръстване. Огромни озеленени площи. 
 Много заведения. Всички пълни. 

 Видях ПО-ДОБРЕ заредени от нашите магазини. Пълни с местни артикули. 

 Очевидно е, че хората са с по-добър жизнен стандарт. По-добре облечени са, карат по-хубави коли. 

Лично на мен ми липсваха кафе автоматите. Няма такива.
Липсват ми и велосипедите и тротинетките. Малко са по Белградските улици. 

Но пък са далеч повече усмивките, отколкото у нас.