Ти ми даваш думите
и мислите, най-потребните
и най-пулсиращи,
най-изчистените от праха
и най-лудуващи,

изчезващите днес,
обречените,

ти разтваряш устните ми,
ноти има по тях,
забравил съм да пея
или се лъгах, че не мога вече да пея,
или гласа ми беше дрезгав от битово,
или обуздах поривите си да не лудуват,
или се промених,

не зная,

нямаше ги,
намяше ги тези думи,
 преди да ги отключиш,

отново

Любов.
 

Благодаря ти.

и солта на Любовта...
Еднакво важни са, за да пропее Душата,
а Сърцата ритъмно-буйно да акомпанират!
Усмивки, Стефане, за хубав ден :):):)

Прекрасен нека е. И за теб:)