Постинг
27.09.2010 15:59 -
Това не е истинска поезия - 2
Искам да ти кажа
Мислите ми се сверяват
по часовника,
звънят, не пеят
със щурци,
с врабчетата,
и нотите с които казвам ти:
„Обичам те”
са вече механични,
на износване,
долавям вече точността си,
побъркан кръг
и тесни граници,
гърди прегазени от себе си,
от воля стигнал
до безволие,
аз търся слабостта си
в тебе,
прави ме неуверен
и объркан,
накарай ме да полудея,
от силата си да избягам,
дете да бъда,
даже и да плача,
дете изгубено да бъда,
забравил опит
и спечелените битки,
изгубените също,
да забравя мъдростта си,
везните си
и крехките баланси,
и стиховете да забравя,
и всички пътища,
пътеки,
които сам оплетох
като паяк,
да хвана смисъла,
ала оплетох се
накрая,
аз сам…
Накарай ме да ги разкъсам!
Лишен от всякаква опора,
във твоята природа
я открия…
2005
С уговорката: Нямам претенции! Не съм истински поет, категорично! Това не е "истинска поезия".
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 112553
Блогрол