Забрави научните си разработки, едрите мъже и дългите часове с много бири. Отдаде се изцяло на баща си. Научи се без да го докосне дори да мери пулса му. Не знаеше, че е възможно колкото и неща да беше видял в медицината. Чувстваше от разстояние и аритмията му и покачването на кръвното. Все едно беше част от него. И на съм усещаше кога състоянието му се влошава. „Само да дочака пролетта! Тази пролет! Само да я дочака…” Състоянието му се влоши преди настъпването на есента.
Целият разказ