Чаках четиридесет и пет минути, сториха ми се часове и дни. Секретарката до вратата му, с усмивка ми вдъхваше кураж, после затъваше в делата си. Пръстите й удряха клавиатурата. Мониторът беше с гръб към мен, но знаех, че си играе на минички или реди пасианси. На два пъти ставах от пейката и тръгвах към нея, но на втората крачка ме прекъсваше: -Ще ви приеме. Каза след пет минути, но той има доста задачи днес. Той ще ми прати сигнал кога да ви допусна…Винаги ли сте така нетърпелив?-завърши кокетно. Лесно й е на нея. Флиртува с клиентите...

Целият разказ