Беше обезумяла от страх, навярно бягала дни, крила се от всеки. У всекиго виждала ужасяващият образ на преследвача. По-късно забелязах много следи от насилие по тялото й. От устата й не чух друго освен, често повтаряното: „То ще ме намери…То въпреки всички ще ме намери…” Често ставаше бледа като варовикова стена. Очите й губеха цвят преди да се преобърнат. Опитваше се да изкаже нещо, а после от устата й потичаше пяна. Не искаше да види и да чуе никого. Прекрачеше ли някой прага ми, тя се криеше по шкафовете....

Целият разказ