Предишната наемателка си беше забравила несесера. Не смеех да го докосна. Стоеше седмица на тоалетката пред огледалото и дразнеше погледа ми. Да го изхвърля, не ми даваше сърце, но да го отворя се боях. Имах чувството, че ще видя лицето й. Сгънато и беззащитно без своята притежателка. Представих си как някой надниква сред моите гримове и настръхнах от ужас. Това е като да ти надникнат в душата....

Целият разказ    

Много диаболично, харесва ми.

общо взето са ми диаболо. Почти всички:))))

Благодаря ти.

Напомня ми на един сборник "диаболични разкази", който ми е оставил много топъл детски спомен. За качеството на въпросните не помня нищо, само това, че ме впечатлиха тогава. Когато прочетох твоя разказ се сетих за забравената книжка и ми стана едно мило и топло.... И аз ти благодаря.