Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2009 14:51 - Един усмихнат мъж
Автор: cefulesteven Категория: Изкуство   
Прочетен: 10561 Коментари: 31 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


Усмихваше се с ирония, когато го излъжеха, без да позволи на тази ирония да стане зла. За да не изкриви усмивката му, защото имаше хубава усмивка и държеше на нея.
Усмихваше се благодушно на обидите.
Виновно на критиките.
Гузно на кокетството на чужда жена, макар да знаеше, че с този израз усмивката му е на Самия изкусител.
Мъдро се усмихваше на житейските изпитания и индиански когато го болеше зъб или го срежеха шиповете.
Когато жена му го изостави се усмихна на живота, а характера на тази усмивка беше палитра от характерите на всички останали.
Усмихваше се и когато кола опръскаше джинсите му с кал.
Усмихваше се и когато му четеше конско домоуправителката, че е млад и неразумен. И в тази усмивка имаше резон, понеже беше на четиридесет и пет, женицата или по-скоро женището престъпящо из коридорите като древна стенобитна машина беше на четиридесет и три, но наистина до нея изглеждаше млад, а дали беше и неразумен е търде относително.
Усмихваше се, когато се чувстваше самотен. Не, че имаше защо да се усмихва, но и с нищо нямаше да му помогне мрачният вид.
Отдавна не беше веселяка, душата на компанията. Тя се разпиля. Те пораснаха. Станаха сериозни, а сериозният човек, все намира ден и час, причина и възможност, да позволи на лицето си спонтанно да се разтвори в озарението на дългоочакваната усмивка.
Той не успя да стане сериозен, а само тъжен.
Усмихваше се, защото го умееше. Усмивката беше изкуството му. С което разкриваше душата си, с което признаваше скришните си помисли, изповядваше се, не се съгласяваше с живота и се бореше за по-добър.
С усмивка печелеше приятели каквито не желаеше. Доверие, което не винаги оправдаваше. Жена или момиче за нощ, за две, за пет, което не му беше достатъчно.
Не спечели това което искаше. Не и истинско приятелство, не и любов. Болезнена равносметка, но и когато я правеше се усмихваше.
Усмихваше се, когато е дъждовно и мрачно. Усмихваше се и след катастрофата, когато още не беше ясно, ще може ли да ходи или не, освен това и много операции още го чакаха, а колкото и да го даваше усмихнато, не беше най-устойчивия на болки мъж.
Усмихваше се и като, че ли с тази усмивка най-сетне спечели съдбата.
За един ден разбра, че няма да остане инвалид, че повече операции не се налагат, че е влюбен и не просто влюбен, а обича и тази която обича му даде да се разбере, че също го обича.
Беше внучката на един дядо от съседното легло, забил се с Хондата си във витрината на секс-магазин.
В началото се мразеха, защото дядото зле тълкуваше усмивката му и си мислеше, съвсем без право, че като всички останали, нашият герой му се присмива заради подробностите на нелепия инцедент.
После като се поопознаха се приеха като сродни души – откачалки, а малката идваше често, често и така започна приказката която завърши типично за приказка с хепи – енд в църквата, а свещеника същата вечер се напи почти до смърт, защото беше крайно изтощен от Сизифовите усилия да не тресне тлавния герой, с кандилото по главата.
Обикновено мъжете при този ритуал, изглеждаха траурно, а този ухилен до уши.
Да знае какво го чака! – тъй си мислеше свещеника, но това, че служиш на Бог, съвсем не означава, че знаеш колкото Бог.
Само щастливи изживявания чакаха усмихнатия мъж, но това, че имаш щастливи изживявания, съвсем не означава, че си щастлив.
Още същата вечер младоженеца го разбра. Беше щастлив преди това, много щастлив и за разлика от всеки друг път, не правеше усилия да се усмихва, а усилията му бяха да не се усмихва толкова, но усмивката сама се изписваше.
Когато видя отражението си, потръпна и отстъпи назад.
Толкова дълго се беше усмихвал на нещастията, че и сега усмивката приличаше на нещастие.
Даже повече от всякога.
И тъй продължи!



Тагове:   мъж,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. doriana - cefulesteven
20.02.2009 14:58
Приятелю, звучи ми като много лично откровение това!
И отново същата изящност...
Поздрави!
цитирай
2. cefulesteven - Благодаря ти, Дориана. Не мога да ...
20.02.2009 15:01
Благодаря ти, Дориана. Не мога да преценя докъде е лично, откъде нататък е принципно. Когато цял живот болката те кара да се усмихваш е много възможно, дори когато имаш всички причини да се усмихнеш, тази усмивка да е болезнена.

Днес съм избрал твоят блог за блог на деня. След малко ще го пусна.
цитирай
3. doriana - Не знам какво е туй, но ти благодаря!
20.02.2009 15:16
Не знам какво е туй, но ти благодаря!
цитирай
4. cefulesteven - doriana
20.02.2009 15:18
Пуснах си една съвсем нова рубрика в блогрола. "Блог на деня" избирам си за денонощие блог. Засега си третият. Съберат ли се седем, ще отворя постинг в който ще публикувам всички които съм избирал и също ще ги сложа в блогрола си като:

"Досега в "Блог на деня"

Ще се радвам да съм жив и здрав та да го продължавам....

цитирай
5. doriana - Аха!
20.02.2009 15:30
Разбрах, благодаря ти!
цитирай
6. papadok - Усмивката
20.02.2009 15:34
е щит, който често ни става втора кожа.
цитирай
7. golichka - :)
20.02.2009 15:37
Пленителен отново,но тъжен същевременно.Много реалистично и докосващо.

Поздрави
цитирай
8. miaa - И аз си те представям винаги усмихнат..
20.02.2009 15:39
с тази изкусителна усмивка, от която краката ти се подкосяват и те кара да се чувстваш значима ..прекрасен разказ и поздрави,Сefulesteven!!!
цитирай
9. cefulesteven - golichka - :)
20.02.2009 15:43
Колко изкривява живота емоциите, дори когато сме толкова силни, че да го превъзмогнем. А може би, най-вече тогава.
цитирай
10. cefulesteven - . miaa
20.02.2009 15:44
Искрена и импулсивна усмивка за теб:))))
цитирай
11. cefulesteven - . papadok
20.02.2009 15:46
Много, много хубаво го каза!

Животът прави тъй, че с нея да се отбраняваме, когато природата я е създала такава, че с нея да се откриваме.
цитирай
12. golichka - Стеф :)
20.02.2009 15:52
От тези ежедневни усмивки,дори когато душата ти плаче,съм забравила да се смея с глас.А откога ли не съм плакала от радост!?Нещо забелязвам ги няма тези емоции.

цитирай
13. cefulesteven - . golichka
20.02.2009 15:57
Героят ми в разказа е мъж, но най-честно днес драмата му се случва на жените. Жената в наше време е по-силна, защото освен изпитанията които трябва да изживее, а те са равни, че понякога и по-тежки с тези на мъжа, трябва да се опази и достатъчно красива, а и женствена. При този груб живот е трудно, особено второто. Но за щастие Природата ви е дала СвръхЕстество и жени като теб го умеят. Разбира се, не става без жертвите. И една от тях е...в разказа...

При мен се е случило обратното. Иска ми се да ревна когато ми е болезнено, когато ми е кофти, знам, че ще ми олекне, но не мога.

Виж, като съм затрогнат лесно ми потичат сълзи. На това още се радвам...

Усмивки, искрени:))))
цитирай
14. анонимен - ела хикари
20.02.2009 18:09
нека детето в нас се усмихва по-често и не толкова тъжно. Пусни си филма на Чарли Чаплин Детето, ако имаш под ръка. Най-шантаво си е когато е смях през сълзи. А може би и най-истинско.
цитирай
15. cefulesteven - анонимен - ела хикари
20.02.2009 18:15
Не, нямам го под ръка, но ще си намеря друго със смях през сълзи. И аз си мисля, че е най-хубавият смях. И най-истинският. Може би ще си прегледам пак "Поща" на Буковски. Много ми харесват моментите когато той го проявява. Симпатичен циник, арогентен до край, но във всяка книга ще намери епизода в който толкова ще те трогне с наивната човещинка, но този скапан и велик свой герой, че да се зачудиш защо хем ти е смешно, хем ти тръгват едни тъжни сълзи.
цитирай
16. mamas - Въпреки всичко,
20.02.2009 19:30
да се усмихваме. Само така и на нас ще ни се усмихват.
Усмивка за теб, Стеф!
цитирай
17. cefulesteven - . mamas
20.02.2009 19:37
Усмивката, това е разумният избор. Но усмихвам се, с пожелание, да има и друго което да ни кара да се усмихваме, освен принудата, както героя ми...

:)))))


Сега ми е усмихнато от сърце...

цитирай
18. lightandbloo - най - популярен
20.02.2009 21:00
Видях, че си най - популярен. Защо е така?
цитирай
19. cefulesteven - Погледнах. Не съм:)В месечната ...
20.02.2009 21:07
Погледнах. Не съм:)В месечната класация е wonder и съвсем заслужено. В годишната е Esen, също според мен напълно заслужено:) Виждам, че си нов и се чудиш какво означава тази класация. Брой на гласувалите е. Сега ти си гласувал за мен и също допринесе с твоя глас да съм на това място. За мен по-важна е другата. Посещенията. :)

Усмивки и успех в блога.
цитирай
20. nadence - Хубаво е, когато посрещаме неща...
20.02.2009 21:21
Хубаво е, когато посрещаме нещастията с усмивка, само да не се превръща в навик, че ще се чудим как да посрещаме радостите. Много ми хареса как звучи, някак прекалено лично даже. Поздрави и лека вечер! :)
цитирай
21. cefulesteven - nadence
20.02.2009 21:31
Точно това е:) Навикът който измества природата и я обезсмисля. Това е страшното.

Моите все още не са навик. Просто обичам да се усмихвам:)))
цитирай
22. neslanchice - :)))
20.02.2009 21:33
Когато се усмихваш на живота, шансът и той да ти се усмихне е голям :))) Така мисля аз, а разказчето е много хубаво. Докато го четях се усмихвах, представях си теб с най-различни усмивки. Поздрави :)))
цитирай
23. cefulesteven - . neslanchice
20.02.2009 21:37
Ако знаеш колко ме усмихна с това:))))

Че си виждала в героя ми, мен.

Всъщност, възхищавам се на силата му. Един от малкото ми трагикомични герои на които завиждам...

Усмихна ме, много ме усмихна...
цитирай
24. compassion - Усмихни се!
21.02.2009 10:25
Често казвам: "Усмихни се!" Нямам предвид само разтягане на устата и показване на зъбите. Това движение на лицевите мускули има значение за мозъка, доколкото той се стимулира да произвежда т.н. хормони на щастието, но ако мисълта не участва с изпращане на адекватни сигнали "Радостен съм", тогава мозъка след определено време престава да работи по традиционния начин, разбрал "измамата" на мимикрията. Егото обича да контролира всичко в т.ч. и реакциите на мозъка. Даже заповядва, изисква, диктува поведение... Добре е да го дисциплинираме малко да уважава собствените ни искрени емоции и да позволи мислите ни да летят, т.е.да мечтаем. В такъв смисъл усмихни се с душата си също и тогава ще достигнеш щастието дори само от това, че живееш.
цитирай
25. cefulesteven - "Добре е да го дисциплинираме ...
21.02.2009 10:32
"Добре е да го дисциплинираме малко да уважава собствените ни искрени емоции и да позволи мислите ни да летят, т.е.да мечтаем. В такъв смисъл усмихни се с душата си също и тогава ще достигнеш щастието дори само от това, че живееш. "

Каза го повече от прекрасно! И ти благодаря.

Самоконтрола понякога отнема свободата ни. Наш си е, избор ни е и би трябвало да е точно свобода, но понякога няма по-голям тъмничар от него самия. Може би, щастието е точно в онези гранични територии между самоконтрола и чистата емоция, в които е и най-жива свободата ни.

И най-импулсивна усмивката ни. :)
цитирай
26. compassion - Егото не е нас самите, то претендира
21.02.2009 11:01
Нашия вътрешен глас, за да чуем и на за да станем истински свободни, трябва да заглушим малко вечно бърборещия Его. Имам постинг специално за това, защото въпроса е сложен в един коментар да се изясни. Но да, накрая стигам до горе долу същия извод като теб , но не съвсем.
цитирай
27. cefulesteven - Вътрешният глас:))) Да се н...
21.02.2009 11:58
Вътрешният глас:)))

Да се научим да го чуваме. После ме насочи към постинга, имам съвсем малко работа още и ще ми е приятно да го прочета. Заинтригува ме.
цитирай
28. 102yan - Браво човече
21.02.2009 14:37
Нещо ме улучи това, което си написал, добре редиш думите, а и малко се разпознах (и аз съм на подобна възраст и околните твърдят, че усмивката не слиза от лицето ми). Но, не съм съвсем съгласен с горния ти коментар за самоконтрола който отнема свободата ни - обратно, той е свободата ти от низките страсти и първосигналните реакции. Много често усмивката е също самоконтрол - правиш крачка встрани от ситуацията обглеждаш я и я осмисляш, а не реагираш автоматично.
цитирай
29. cefulesteven - . 102yan
21.02.2009 14:41
Не, не съм се изразил правилно, защото отговарям твърде бързо, но не отричам самоконтрола. Самоконтрол трябва да има и то силен самоконтрол, защото и изпитанията са много, но лошо е според мен когато остане само самоконтрол. Когато престане да бъде свободният избор, а диктатора ни. Познато състояние, затова мисля над него. Но не съм категоричен и в това. В процес на развитие са ми размишленията.

Усмивки. И благодарности.
цитирай
30. compassion - За развитието БРАВО!
22.02.2009 13:40
Ние всички се учим непрекъснато и се развиваме. който мисли, че знае вече всички отговори е ограничен човек, виждаш само няколко въпроса във вселената. Ето въпросния постинг:
http://compassion.blog.bg/viewpost.php?id=237038
Ще ми е приятно да чуя мнението ти по някои въпроси. има за какво да се мисли. Вярвам, че ще намериш и идея за нов разказ. Ти умееш да виждаш повече от видимото с просто око и да разбираш повече т казаното, но трябва да намалиш темпото. Истината не се вижда нито в лудия бяг, нито дори в полет. Тя е в тишината и покоя.
цитирай
31. анонимен - Kakvo stava s komentarite?!
21.03.2009 03:38
Predi mesec napisah komentar i vse oshte go niama.
Izcialo spodeliam ocenkata i svetogleda na choveci kato
compassion.
A eto i neshto kato vizitka na edin "zelen" chovek s cvetno mislene:
Svobodata e nai-blagosloveniia dar za choveka, koito chrez samopoznanie varvi po patia na samoizcelenieto i samorealizaciiata.
Vsichko e Edno Cialo!
Niama zlo, ima neevoliuiralo dobro.

Честита Първа пролет!
От цялото си сърце ви поздравявам с най-големия си личен празник в календара!
Дори и внучката ми избра да вдиша първата си глътка въздух, когато цялата природа се събужда от зимен сън, когато слънцето преминава отново в състояние на сгряващо не само душите, но и телата човешки небесно светило.
Мир в Пътя, светлина в душата!
Топла прегръдка и слънчева усмивка и от мен...
Венелина


цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8404275
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112534
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031