Прочетен: 2184 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 19.08.2010 21:02
Е, какво пък, нищо по-изненадващо от това, което ми се случи до сега.
Повторих си го да си вдъхна кураж, но вместо това...Изпитах ужас, че открих, че не изпитвам страх.
От тавана висеше чифт криле. Предвижвайки краищата си, ми зашептяха:
-Какво сте? – не познах гласа си.
-Виж, ти си мъртъв, но не си в ада. Има някакво недоразумение в документите ти.
-Интересува ме защо съм мъртъв!
-Късо съединение в нощната лампа.
-И все пак живота е прекрасен, нали!
Спомням си, че спря една лимузина. И чешитът му цитира някакъв стих на латински от който разпознах само думите “Eccehomo” засмя се горчиво и хвърли върху мен, доколкото съм бил в състояние да разбера: червена роза. Сигурен съм, че едно от ченгетата открили ме часове по-късно, а не побойниците преди тях се изпика върху мен.
-Познал си и лошо, но и добро...-шептяха крилете.
-Животът е прекрасен! – изрекох макар не ми харесваше това.
Но толкова високо летяхме и толкова малък ми изглеждаше света, че това си беше подробност.14.08.2010 19:47
:))))
Сериозно ми се върти в главата да продължа историята, ще видя до колко. До този момент преброих поне осем възможности за сюжетни линии, а като гледам вдъхновение не липсва.