Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.11.2010 08:54 - Убийство в социалната мрежа - втора глава
Автор: cefulesteven Категория: Изкуство   
Прочетен: 953 Коментари: 0 Гласове:
12


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


Ще публикувам повторно няколко от главите на романа, за да се създаде представа, за това, което много от вас, вече гласуваха в конкурса "Търся издател". Романът има още шансове в конкурса. Всеки глас може да бъде решителен, за да бъде издаден. Разбира се, няма да изглежда така. Публикуването в интернет не е най-подходящата форма, за един роман.  


2. Блоговест и админите

От време – навреме пускаше по някоя пикантерия за звезда от средна или ниска величина, просто за да си припомни кой е. Материалите му нямаха злобния характер на тези от жълтата преса и ако блога му беше от популярните, по-скоро би рекламирал отколкото дискредитирал обектите. Понякога по-изявени блогъри или пресата си го крадяха. Забелязвал беше и това го караше да се усмихва с онзи неговия си, тъжен израз. Макар вътре в себе си се веселеше от сърце. Рядко му се случваше, а напоследък все по-рядко, почти никак не влизаше в блога. Предложението на админите беше престояло три дни в пощата му. Въздъхна и си изпя на ум: “Ти закъсня, ужасно закъсня”. Пак изписа усмивката, промърмори си:
“Навик” и все пак набра изпратения телефонен номер.
Чуруликащ женски глас изрисува във въображението му, почти точно образа на лудетината от другата страна. Сбърка само, че не е накъдрила косата си. Учуди се, предложението още важеше. Налагаше се жива среща. Час и половина му се стори достатъчно, но съжаляваше, че не е поискал да е по-късно.
Съвсем изключи за синината под окото. Поне да беше слънчев ден и оправдателен за очилата, а то облаци. Тъмните очила на делова среща, за него беше проява на лош вкус.
-...не, че от години проявявам в нещо добър. – промърмори си.
Изведнъж му стана толкова смешно, че му текнаха сълзи, както от десетина години, че и повече не беше му се случвало.
-Каква делова среща, братче! Момчетата и момичетата от weblog.bg съвсем са се бъгнали. Сбъркали са страни и епохи, ама ти...
Нелепо изглеждаше. Търсиха го в качеството на частен детектив, във връзка с убийството на Тангра. Компютърът му забиваше и не можа да прочете всичко, но и без друго не му беше в компетенцията.
Блоговест, както се подписваше в блога си, а от месеци насам се наричаше и в живота изпълняваше “дискретни поръчки”, да снима жена в кръшкане и да предаде снимките на мъжа й, да запише деликатен разговор на шеф със секретарката и да го предаде на съдружничката му, понякога продаваше информация на таблоиди или вършеше срещу заплащане работата на разследващ светски хроникьор. Веднъж преди пет години, при това не заради парите, предаде на един от сериозните ежедневници разпечатки, които доказваха връзките на подземен бос с тогавашен прокурор. С месеци се чувстваше виновен, че се бърка заради идеята или по-скоро нарцисизма си, в неща, които не са му работата. Положението на герой от тихия фронт, никак не му се хареса. “Направих го само за да си докажа, че имам топки! Е, не ми липсват, но тъпо беше.”
Сега имаше сива коса, която се харесваше на художника – фотограф. Беше в тон със сивите му очи и сивото му излъчване. Би му харесала и синината под окото, дори снощи преди да легне му хареса, но сега беше станала морава и разваляше впечатлението, изглеждаше по-глупава и от начина по който беше получена. Имаше от месеци, най-сетне и чакания с години развод, малко скучаеше без досадата и лъжите, но с всичко се свиква, дори и с това, но с времето. Сега трябваше да се прибори със себе си и с гъдела, да не прибира аванса за който му намекваха, а да обясни на пустите му админи, че дейността “частен детектив” в България не е съвсем законна, по-точно напълно незаконна е, това с което се занимава е само нещо, което малко и напомня, но няма никакво отношение към престъпленията, че убийството на един човек, па било то и на блогър е работа на полицията, но ако толкова настояват може да им посочи имена на поне петима по-кадърни от него, своеволно разследващи.
Трябваха му парите. И нещо повече. Харесваше му да ги вземе, но се чувстваше нелепо. Нелепо като дъждовен ден в който се налага да носи слънчеви очила. Застана пред огледалото. Приличаше на хъски. Остри, равни зъби. Почти прозрачни очи от които надничаше и приятел и хищник. Дива природа от която сам се смущаваше и не беше сигурен дали владее, макар да беше живял единствено с нея и в нея.
-Хъски помиар. – промърмори си, натисна леко оттока, още болеше – Хъски помиар – мъж неудачник.
Сложи тъмните очила. Отказа се от вратовръзка, защото и без друго си изглеждаше прекален. Повдигна му се от “Деним” – а, който си сложи съзнателно. Не обичаше “Деним”, когато го ползваше имаше чувството, че нахлузва друг мъж върху себе си. Такъв какъвто харесват, но сам не харесва. Все си казваше, че го слага за да се скрие, а в този ден изпитваше необходимост от това.
И без друго рядко получаваше поръчки, но напоследък нямаше никакви. Излезе, обаче от дома си, твърдо убеден, че ще откаже тази. Админът се оказа голям артист, разубеди го набързо.
-Два бона сега и можеш да си чоплиш носа или каквото ти се отдава. Няма да ги потърсим, удавени сме с глупости, че да се занимаваме с още. Два бона, ако ни насочиш, повтарям: насочиш.
-Дядо Коледа подрани при мен. – засмя се – Къде е уловката?
-Искаме да е наш блогър. Нищо повече. Отговаряш на условията.
-Не разследвам убийства.
-За това си има полиция. Искаме да разберем нещо за интимния му живот. Фата Моргана е жива отрова, но...
-Имате предвид тролесата!
-Да, едно изчадие, което не бяхме наясно дали не е клонинг на някой от топ-тролите от мъжки пол, но от взривоопасния й постинг можем да съдим със сигурност, че е жена. При това познаваща интимно близко убития блогър. Някои от нещата, които пише в последния постинг не изглеждат лишени от здрав разум. Изглежда й е бил скъп, а ти...Ти, ако можеш открий коя е.
-Не можете ли да го направите по-бързо. Ай – пи?
-Откакто узакониха следенето по интернет всичко ползва проксита, а тролите винаги са ползвали. Никой не следи вече ай-пи-та-та, излишно е.
-А арестуваните леви и десни момчета?
-Нямаме общо. Само алармирахме, че е възможен сблъсък. Истината е много печална. На тридесет човека, десет са били полицейски информатори. И от двете групи. Потресен ли си?
-Все си мислех, че идеализма ми е много чужд, но това ми дойде в повечко.
-Прочети внимателно какво е писала Фата Моргана, а натам: мисля, че ще се справиш.
-Преди да дойда търсих под дърво и камък книгите на убития. Вече ги няма дори на “Славейков”.
-Малък подарък от мен. В тази торба са. Дано издържиш, макар да ми се струва чиста загуба на време. Най-бездарната компилация на вече написани теории на конспирацията. Не струват, но ирония, човека със смъртта постигна целта на живота си. Стана героя, какъвто му е било гъдела да бъде. Жалко, че няма да го почувства. Не ми ги връщай, нека са за спомен от краткото ни партньорство. И успех. Сега имам неотложна работа, но колежката ще те посвети във всичко в случая за което знаем.
Хубавицата беше същата с която Блогослав говори по телефона преди часове. Без да я пита я позна веднага, макар гласа й на живо да звучеше различно, а и сега поведението й беше враждебно и се опитваше да изглежда като кучка. Отдаваше й се до някъде. Естествено руса и с отровно зелени очи. Висока и стройна – фигура на тийнейджърка, а навярно беше над четиридесет. Биеше на очи връзката която има с далеч по-младия си колега и която явно с нещо не й беше достатъчна. Властна, макар и нелишена от чисто момчешка, симпатична избухливост. Много различно се държеше от онази която беше говорила по телефона. Нещо я беше притеснило в часовете от уговорката на срещата до самата среща.
-Това е аванса, а това: пий го: ранитидин. И да нямаш проблеми със стомаха, ще имаш докато прочетеш всичко което пише по случая в мрежата. Лично аз напоследък повръщам постоянно, но така си спестявам усилия за диета.
-Прочетох доста, но все още не знам нищо за убийството.
-Според съдебният експерт смъртта е настъпила в периода между 11.30. – 00. 00.
-Значи последният постинг на Тангра, който излиза от 00.45. най-вероятно е пуснат от убиеца.
-Не бих заложила на това. Точно тогава сме подновявали базата данни. Това създава известни проблеми при публикацията, а когато нещата тръгнат наопаки вървят наопаки. Обикновено в тези часове активността не е особено голяма, но в този ден, като че ли са се надпреварвали спамъри и поети, да публикуват, а това допълнително е натоварило трафика. Възможно е материала да е пуснат преди отлитането на душата му, а да е излязъл доста след пристигането й там където е, колкото и далече да е онова място.
-Не бих се изразил толкова остроумно.
-А аз също бих носила тъмни очила, ако грима не ми отива. Сега по същество, ударен е със старинният си телефон, в задната част на главата. Травмата е причината за смъртта му. Отпечатъците са размазани. Информация от ДНК експертизата нямаме. Мисля, че и полицията не е доволна от това с което разполага, а също тъй мисля, че потрошихме излишни пари с теб. Забавлявай се.
-По телефона звучеше различно.
-Приличаш на вълк.
-Не, на хъски.
-Все едно за нас. Теглиш шейни, не ти е работа да хващаш следа.
-Понеже си по-откровена от колегата си...
-От шефа ми.
-Йерархията ви малко ме интересува. Искам да те питам, защо е целия този цирк с мен?
-Налага се вътрешно разследване в самата социална мрежа. След убийството на този клоун, почти нямаме контрол над това което създадохме...
-Франкенщайн се бунтува.
-Точно! Не знам с какво може да ни бъде полезна информацията до която се добереш, не знам дали изобщо ще можем да я използваме, но всички сме наясно, че е по-добре да разполагаме с нея и ако не ни е от полза, то поне няма да ни е от вреда.
-Това следене няма да се хареса на потребителите.
-А на теб?
-Работа ми е, но като потребител: не, не го харесвам.
-А аз още по-малко, защото е и против концепцията на това, което работя. До последният момент се борих да не прибягваме до тази мярка, но с постингът на Фата Моргана, чашата преля. Какво ти е на окото? Изкуството иска жертви?
-По-скоро за здраве.
-Виж – очите й станаха по-големи, а изписаната неприязън по лицето й отстъпи на по-откровения и не толкова зложелателен израз – не го приемай присърце. Не искаме много от теб, само проучи реалните му контакти. Казвам ти го, за да не се увличаш.
-А откъде знаеш, че имам подобно желание? – рязко я попита Блоговест.
-Приличаш на вълк. Или на хъски. Все едно в случая. Виждам доста възбуден хищник. Играе ти се. Но си сред хора. Не си най-правилния избор, но не ти желая злото. Тази синина ме плаши.
Блоговест дръпна очилата.
-Беше битов скандал. Стана в кръчмата. Влязох само за да си купя цигари и дори не се намесих в боя. Лицето ми случайно се оказа по пътя на траекторията на една летяща чиния.
-Сладур. – засмя се админката – Моля те, помисли над думите ми. И пий ранитидина.

 Романът "Убийство в социалната мрежа", може да бъде издаден, благодарение на твоя глас, тук.


Тагове:   мрежа,   социалната,


Гласувай:
12



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8404941
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112535
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031