Той сърфираше на няколко места. И тя сърфираше на няколко. Срещаха се на едно от тях, и това място отбягваха, когато не искаха да се срещнат. Див интелектуален танц до зори беше често. Често на зазоряване й се привиждаше, че вървят край ботаническа градина на морски бряг, тя държи в едната си ръка обувките си на високи токчета, а с другата - неговата ръка. Плискаше лицето си, за да изгони видението. Уморена слизаше и запалваше колата. Нарушаваше правила и отговаряше злобно на ругатните. Иначе изглеждаше толкова миловидна. Крехко врабче с тъмноруса коса. Малко отнесена понякога. Имаше чаровна усмивка и едно накривено зъбче. Той - аватар неандерталец. Изглежда - рисуван от него самия. Някъде тя имаше телефона му. Имаше и колики понякога. Няколко злобливи ухажора. Пренебрегнати. Доста повече бяха тези, които и пренебрегнати я обожаваха, но я караха да се чувства по-самотна. Нея обожаваха, а лягаха при съпругите си. Нямаше проблем да е при нея, ако пожелае, само да пожелае, но на повече от това не можеше да се надяват. След безсънните нощи работеше подсъзнателно. Добре се справяше, почти винаги по-добре, отколкото ако цялото й съзнание беше впрегнато в дейността. Боеше се, че ще направи някаква грешка. Движеше се сънувайки. Неистова сила я влечеше към компютъра. Искаше отново да сърфира. Също като алкохолик, който е пил цяла нощ и не смее да отрезнее. Така се чувстваше. Знаеше, че и с него е така. Неистова сила го влече към служебния компютър. Бори се с нея като с демон. Понякога се поддава на изкушението. Признавал й го беше. И да не беше й го признавал, тя го знаеше. И с нея беше същото. Мислеше за него. Знаеше, че и той мисли за нея. Какво се криеше зад неандерталеца? Възбуждаха я предположенията. Обгръщаше я възбудата. Полепваше по очите й, изпълваше съзнанието й. Плаваше в нея, в лепкавата мъгла, в която се губеше. В нощния клуб си намираше някоя или някой, но по-недействително ги чувстваше, отколкото срещата с него във виртуалното. Гризяха я лудости, подобни на термити. Толкова лесно беше да му позвъни. Не искаше да го загуби. Ще го направи като всички останали. Ще разбие илюзията. Разстоянието създава. Правят секс интелектите им. Докосват милион пъти повече клетки, отколкото могат да докоснат телата им. Освобождават се от всички форми. Толкова е по-различно. Няма да го затвори в тяло. Няма да вдъхне миризмата на чорапите му. Няма да го чуе как се секне в банята. Няма да ограничи свободата си или свободата му. Не, не иска да бъде разочарована. Все така се е случвало. Няма да го превърне в съчетание на мили недостатъци. Няма да е като останалите. Няма да го изгуби. Не.
Злополуката с него я хвана по време на командировка в друг континент. Не можа да повярва. Денят й мина като всички останали. Беше загинала част от нея, а тя се чувстваше цяла. В самолета на връщане си представи стаята и компютъра. Креслото, очите й, които очакват от монитора познатото, а то безвъзвратно беше изгубено. Разплака се със затворени очи.
Некролога видя, но не и лицето му.
Вместо снимка върху него беше отпечатан аватара му.
Простено! Прости!
06.03.2011 15:39
И нека простим и да бъде простени днес!
Простено! Прости!
И нека простим и да бъде простени днес!
Много, много силно и с голям дух го изписа. Благодаря ти.
И ако съм сгрешил нещо, моля те, да ми простиш!
3 Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.
4 И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.
3 Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.
4 И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.
Колко пъти да прощаваме?
Седемдесет пъти по седем. Много повече ще ви прости Господ.
Свободен цитат.
Простено, прости, Алекс.
Простено, прости!
Давам ти прошка и те моля да ми простиш!
Давам ти прошка и те моля да ми простиш!
Образът и подобието си, идеята за себе си, оставил ги е. Споделям, което каза, Миаа.
И простено, прости!
Благодаря ти!
И простено! Прости!
Не искам да коментирам нещо толкова точно и възхитетилно изказано! Искам само да го повторя!
Благодаря ти!
07.03.2011 08:30
Поздрави, Стеф:)))
Простено, прости!
Простено, прости!
знаеш ли днес не взех прошка от кръвния си брат
защото без да иска ми е враг
а обичам толкова много братчето си
Господ да ми прости
и брат ми!
Също много обичам брат ми! Вчера се чухме по телефона и той първи се сети!
Прощавам, ако има нещо. Прости, ако нещо има.
Хубавото на фантазията е, че тя може да бъде украшение, може да бъде и сечиво, при това, жизнено - необходимо на реалността, за да има развитието си. Но, ако замени реалността, тогава губим и реалност и фантазия, защото тогава фантазията се превръща в измама.
Благодаря ти.
Поздрави, Стеф:)))
Но няма да се дадем, нали:)))
Простено, прости, Ангелина!!!
Това с аватара става и в ежедневието, всички си носим "паспортната" снимка..., а зад нея стои нещо повоче от епитаф...
