Седна от дясната ми страна. Опитвах се да се съсредоточа над отговорите които бях получил в един от литературните сайтове който всекидневно посещавах, но не ми се отдаде възможност. Хлапето тупна една кутия натурален сок до мишката ми и ми рече с мутирал пубертетски глас:

-Цефулес, аз съм Дрешника, но ти не ме познаваш, ти не играеш „Контра-та”.

-Сокчето ми пречи.

-За теб е. За Бог да прости. Вземи, няма повече да те притеснявам.-като изрече това стана и си тръгна...

Целият разказ