Когато започнеше да размишлява трескаво се повиваше с пелена дим. 

Заставаше неподвижен като пластика, челюстта му се стягаше, очите – изцъкляха и единствено пафкащата лула издаваше признак на живот. 

Малко напомняше с нея, на Шерлок Холмс. Но пълните бузи и спокойното изражение го правеха да прилича на един пушещ Буда. Самотен рицар на мисълта. Любител на мисленето заради самото мислене. Понякога надраскваше по някой друг абсурден ред, от рода: „Ухае ли тъй наречената трева на празни приказки или реве коня в аванс, че реката му е тясна…”, „Тръстиката е гол за ненагледни…”, „Маскираната действителност включва банцига на ритмиката…”...

Целият разказ