Постинг
15.07.2012 09:21 -
Цигулката
Доста нормално е в подлез на мегалополис да свири одърпан уличен музикант. Дори температурата да е минус двадесет, че дори и минус петдесет, че и минус повече. Ако този окаяник е дете, това е печално, но също е нещо с което сме свикнали и не привлича вниманието ни. То е призрак, част от декора, не повече от графитите, рекламните плакати и стълбища. Не чуваме музиката, понякога хвърляме пари в шапката или кутията и минути по-късно сме забравили, че това се е случило. В повечето случаи дори не поглеждаме лицето. Но и да вдигнем очи зрението ни се плъзга по него. Забелязва общи белези, не и индивидуални черти. Да го опишем е невъзможно. Ако се наложи да го разпознаем в редица от заподозрени, няма да успеем. В повечето случаи дори не поглеждаме лицето...
Целият разказ
Целият разказ
Делото за геноцид над палестинците пред ...
СЛАБОСТ - ВЛАДИМИР ВИСОЦКИ
Ася Кулева: Злато моме, Злато джанъм...
СЛАБОСТ - ВЛАДИМИР ВИСОЦКИ
Ася Кулева: Злато моме, Злато джанъм...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 112553
Блогрол