Постинг
17.07.2012 09:58 -
Гръб
Чаках четиридесет и пет минути, сториха ми се часове и дни. Секретарката, до вратата му, с усмивка ми вдъхваше кураж, после затъваше в делата си. Пръстите й удряха клавиатурата. Мониторът беше с гръб към мен, но знаех, че си играе на минички или реди пасианси.
На два пъти ставах от пейката и тръгвах към нея, но на втората крачка тя ме прекъсваше:
- Ще Ви приеме. Каза след пет минути, но той има доста задачи днес. Той ще ми прати сигнал...
Целият материал
Покрай протестите,ето какво трябва да пр...
Като далечна планета
Великденските истории според четирите ев...
Като далечна планета
Великденските истории според четирите ев...
Търсене
За този блог
Гласове: 112535
Блогрол