Психиатърката ми каза да легна в кушетката, парфюмът й вече сладко ме беше замаял, а шепота тъй сладко се плъзна по мен, че кожата ми настръхна и от този миг насетне се превърнах в нейна беззащитна жертва.
-Представи си широка, широка, широка река.
Представих си широка, широка, широка река и съзнанието ми се понесе над нея.
-Представи си зелена, широка, широка, широка река.
Представих си зелена, широка, широка, широка река и даже ми замириса на развалена водопроводна инсталация на каквато обикновено миришат зелените, широки, широки, широки реки.
-Ти си част от спокойствието й.
Бях! Наистина бях част от спокойствието й...ама и неспокойствието й, защото както държах очите си затворени и не смеех да ги отворя, за да не прогоня видението си, виждах как бясната психиатърка ме доближава, съблича се....
-Ти си хипопотам! – отсече тя.
Подскочих леко, но не отворих очи.
За това състояние съм готов и хипопотам да бъда. Нещо повече, не само бях готов да бъда хипопотам, а вече бях ХИПОПОТАМ. С големи букви: ХИПОПОТАМ. С толкова големи букви, с колкото години по-късно щях да пиша и да тормозя блог-общностите, заради неразрешените си проблеми.
-Ти си един спокоен хипопотам.
Да, бях един спокоен хипопотам. Най-спокойния хипопотам. Вече дори не мислих за нея, за сексапила й, а само за това, колко спокоен и колко измамен хипопотам съм. Цял живот да търпя затворя на човешко тяло.
-Аз съм спокоен, спокоен хипопотам! – простенаха устните ми и тогава тя се изкикоти:
ПЛАВАЙ, ПЛАВАЙ, ЗЕЛЕНО...МИЛО МОЕ ЕКСКРЕМЕНТЧЕ...
Скочих да я застрелям, но тогава нахлуха психиатрите (истинските) и я отведоха. Оказа съм, че съм сбъркал кабинетите и тя била пациент.
Истинският психиатър ми разказа оригиналния виц за плаващото в спокойна, спокойна, спокойна зелена река л...о и тринадесет пъти ме попита:
„Как е възможно да съм толкова тъп?”
Не помня какво точно му отговорих, но това окончателно го убеди, че да – все пак е възможно. И подписа експертизата, че съм годен за служба в редовете на МВР.
Не знам дали съм толкова тъп.
Не знам дали психиатърът е толкова умен.
Не знам дали лудата е толкова луда, но оттогава минаха почти четиридесет години, а аз още се чувствам затворник в човешкото тяло. Един нещастен зелен хипопотам, който чака някой ден медицината толкова да напредне, че да е възможна транс-видова операция, чрез която ще си върна истинската същност.
Дотогава ще съм раздразнителен и досаден. И ако знаете колко се измъчвам в това тяло, ще бъдете по-толерантни с мен.
Както разбирате, не винаги съм бил толкова груб с жените, колкото днес. Но имам причина да бъда.
Ваш: старшина Гъци Гъцов
Възпитание и българщина
45 години от полета на първия българин в...
