Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.08.2018 13:09 - Бъг във времето (откъс 1)
Автор: cefulesteven Категория: Изкуство   
Прочетен: 540 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image 

1.

 

Той помнеше предишните си съществувания. След всяка смърт се раждаше десетки години назад. Помнеше грешките си, които още не бяха извършени. Наясно беше, че нищо не може да промени в този си живот, щом някой ден отново ще се роди такъв, какъвто се помнеше в бъдещето.

Опитваше се просто да живее. Ясно му стана през времето, че следващия път ще е в по-голяма оскъдица. Първо се лиши от компютрите, после от телевизора, от електричеството, от книгопечатането, от компаса и барута. Някой ден щеше да живее в пещера. Дивак, който знае, че земята е кръгла и се върти около слънцето. То, от своя страна, е малка звезда в сравнение с останалите. Дивак, който знае за протоните и движението на неутроните. Знае, че светкавицата е електричество, а не копие в ръцете на боговете.

Друг на негово място - с неговите знания, би се опитал да придобие власт, да завладее света дори. Той рядко си позволяваше охолство, при това далеч по-малко, отколкото бяха възможностите му.

Съблазняваше го идеята да ускори световния ход. Да спаси човечеството от множество заблуди. Да спести много безсънни нощи на трепетни умове, изтощили се в преследване на погрешни цели. Да дари познанието си и да избави историята от много заблуди. Но помнеше бъдещето: с болка и отегчение. Често там, някога, в неслучилото се, се чувстваше излишен. Открито преди него всичко онова, което е можел да открие. Създадено онова, което е можел да създаде. Постигнато постижимото дори за неговите способности. Не искаше да лишава стремящите се към истина от заблудите им. Не искаше да лишава озарените интелекти от откритията им.

Освен това беше авантюрист, човек на играта, а за да я има, трябва да спазва правилата й. Играта за него, онази, чиито правила не искаше да нарушава, беше да живее в условията на научния и технологичния прогрес на времето, в което се е родил.

Често му липсваше храна, която още не можеше да бъде произведена.

Често искаше да прочете автор, който още не се е родил.

“А ако все пак моите действия могат да доведат до промяна и той никога, никога не се роди?”

Махаше с ръка. Съмняваше се. Гледаше да е встрани от глобалните събития по-скоро от суеверие и за да не наруши неволно условията на своята игра. Иначе се съмняваше дълго във възможностите си да промени каквото и да било. А когато разбра, че може, реши, че ако стори нещо, което да се отрази на бъдещето, ще е нещо драстично.

Скоро от знанията му в насоката, в която беше развил интелекта си, нямаше никакъв смисъл. Като ИТ специалист от началото на двадесет и второто столетие беше в стихията си единствено в условията на технология, която дори малко назад във времето не можеше да бъде произведена.

Беше интересно да научава неща, които в бъдещето – неговото минало, не му изглеждаха необходими. И имаше чувството, че навлиза все по-дълбоко и по-дълбоко във вътрешността на принципа.

“Бленувах да върна цяло човечество в пещерите...” - усмихваше се горчиво, щом носталгия свиеше гърдите му.

Обичаше да прави екскурзии до градове, в които е бил някога в бъдещето. Виждаше ги все по-тихи и по-пусти.

Понякога беше вълнуващо да е свидетел на началото на грандиозен проект. Тогава се просълзяваше.

“Дали ще видя някой ден как са се градили пирамидите?”

Но по-често го болеше. Напук на това, че преди - в бъдещето, мечтаеше за тишина и изпитваше носталгия към морално остарели неща, заменени от по-модерни, при това от сравнително по-скоро. В рамките на един живот.

Сега - и обяснимо, му липсваха по-модерните. И не само заради удобствата, които щяха да донесат, а и защото с част от тях беше свързано неговото минало.

Гледаше ту с ирония, ту затрогнат блесналите очи на поредния свой съвременник, към поредната “модерна играчка”. Понякога чувстваше завист. Понякога - чиста и силна обич към наивността. Понякога едва се сдържаше да не каже или да не направи нещо и се молеше за онзи ден, в който ще се прероди в динозавър.

Понякога се чувстваше най-излишният човек. Във всеки е заложена като искрица мисълта, че колкото и ненужен да е, е част от своето време. Той беше чужд. Изгнаник във вековете.

Свикна да живее в условията, наложени в резултат на обществено-политически грешки, които – знаеше – скоро щяха да бъдат осъдени и заклеймени сурово.

Учудваше се дори на себе си колко леко приема несправедливостта и масовите заблуди. По-трудно му беше да се примири със самия себе си, когато разбра защо толкова лесно се примирява.

Защото това, което тепърва трябваше да изживее и за което знаеше, че ще бъде осъдено от историята, сега повече от всякога му приличаше на онова, с което щеше да бъде заменено. Ако се бунтуваше за нещо в своето време, причината беше, че малко или много все пак се заблуждаваше, че нещо се променя. Различна му се струваше само технологията, в това число и технологията на власт, идея и философия, но дълбоко в принципа си нещата бяха същите. И неизбежно водеха натам, откъдето идваше.

Видя в очите осъдени, които някога щяха да бъдат реабилитирани и дори пред паметта им да падат по очи хора, които много приличаха на тези, които сега ги осъждаха.

Бързо, много бързо той – хакерът, бунтарят в първото си съществуване, свикна с мисълта, че е пасивен дух. Дух, безразличен към всички останали. По-лош дори от страхливец – той има поне съвестта си. И угризенията си.

Едно от съществуванията си прекара като отшелник – мъдрец. Все едно беше стигнал онази по-висша, но и по-далечна цел на своето пътуване, в която щеше да бъде вече в пещерния свят. Наслаждаваше се на следите от реактивните самолети, но беше успял да забрави толкова ненужни му неща, че гледаше на тези следи като на “бразди от белите волове на Небесния орач”.

Друго свое съществуване прекара из лудниците, там на два пъти срещна хора, които толкова точно и детайлно разказваха за бъдещето, че си помисли, че са като него. Но те бяха повече. Без да знаят като него, предвиждаха какво ще се случи в света. Но не бяха способни да предвидят какво ще се случи в настоящето им. И тези, които обичаха, ги затваряха като болни и ги поболяваха. Там се поболя и той. И единствено в онова състояние позна за кратко търсената толкова дълго истина, но бързо след това умря, а като се роди отново, помнеше всичко друго, само не и нея.

Защото, ако я помнеше, не би успял повече да съществува.

За разлика от всички останали, трупаше без проява на воля култура. Проява на воля имаше, когато искаше да се лиши от част от товара й.

Новите за другите книги някога беше чел като класика. При това на различни езици, в различните си съществувания. И всеки път – през призмата на различен житейски опит. Например четиринадесетгодишен, но със сбор години от всичките си съществувания триста и четиридесет. Или шейсетгодишен, но съществувал значително по-малко от четиринадесетгодишния.





Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8406026
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112535
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031