Някои от тях винаги са били само съществуващи и не знаеха, какво е да си жив. Имаше дори такива, каквито никога не са имали бар код, нито на десницата, нито на челото си. Родени на улицата, в клоаката на съществуващите: с едва мъждукащ разум или напълно лишени от такъв, по-скоро животни отколкото хора. С оскъден език, с изключително устойчиви организми.

Инстинктивни и простодушни: привързваха се лесно, не мразеха, но в същото време, наложеше ли им се, нямаше никакъв проблем да отгризат нечие гърло.

Жените бяха гальовни като улични песове и имаха поглед на улични песове. Мъжете грухтящи и едри, с остра миризма.

Повечето от тях си нямаха на представа какво е имплант и гледаха на падналите сред тях бивши живи, като на магьосници. Или като на божества на които да се кланят. От които да се боят, към които да имат недоверие или да презират, както се случваше да се отнасят и с него.

Някога са били преследвани и изтребвани. Информация изличена от сървърите, но още я имаше запечатана на книжни носители. На такава попадна в библиотеката на Танатос. Гоненията им са престанали преди десетилетия. Прекъснати необяснимо, но откакто беше сред съществуващите, натрупа достатъчно информация, за да смята, че те имат своята санитарна функция в целостта на Системата. Хълмовете и къщите им по тях, скривалищата им и катакомбите. Всичко беше от разрушени материали и боклуци. Спяха и се обличаха в отпадъци. Дори се храниха и с храни, изхвърлени от Живите, като отровни.

Пазеха Системата от по-опасни от себе си вредители. Живееха с нея в симбиотична зависимост, а как само я наричаха: ту Държава, ту Фабрика, ту Ферма.

Ако имаше истински поети или философи, все още: бяха сред Съществуващите."

"Баркодът на Сизиф", Стефан Кръстев

-----

Роман 300 стр. Антиутопия: кибер и стийм пънк в едно, социална сатира. Цена на хартиеното издание 10 лв.

Ако искате да се сдобидието с него пишете ми лична.