Дали политическият чалгар Кирил Маричков, на когото по време на Перистройката дадоха право да хленчи за дългата си коса ("която не му давали да носи в училище") и за брадата ("която не му давали да носи в казармата"), онези ми ти "зли комунисти, отнемачи на свободи, тоталитарни сатани", ще забележи, че на сегашните ученици далеч повече се отнема!

Какво е косата в сравнение със словото! С въздуха! Какво!

Какво е шибаната коса, която на единият ден я стрижеш, а на другия расте. И няма физическа болка. Засегната е само гордостта и може би достойнството (което не е малко, никак не е малко), а сега...този парцал не засяга ли гордостта и достойнството? Но освен това, от този парцал боли. И този парцал дискриминира. Защото има деца със сърдечни проблеми... А децата, които имат проблеми с чувствителната си кожа; с младежките пъпки (в най-невинния случай), с псориазис (в по-сериозния), а има доста по-сериозни...

Ревахте ли, че сте носили униформи! "Ах, колко зли комунисти, обезличаваха ни", добре де, а маските не обезличават ли! Чудя се, имате ли съвест, трубадури! Сигурно?

Една измамена съвест като поколението, което измамихте, че сте бунтари, подкрепяни не от другиго, а от тираните, които сега ругаете, за да защитавате едни далеч по-жестоки тирани.