Добре е да се знае, че преди малко повече от половин век, дедо ви Русти е бил жизнено и енергично дете, с неособено богато въображение, но със зачатъци на такова,което си е играело с по-надарените ментално от природата деца в квартала на "ковбойци и индианци". Имал си дори индианско име с което много се гордеел. Белият бъбрек - така го наричали хлапетата. Така се наричал с гордост и сам. 
Трябвало да минат осемнадесет години докато разбере какво означавал прякора.
Службата му го изисквала. Бил внедрен под прекритие в корабостроителницата за да пише доноси за докери, които псували партията. Там в менюто на работническия стол прочел "Бели бъбреци". Поръчил си такива: изял ги, харесали му. Поискал допълнително и после разпитал какво яде и му обяснили (деликатно), че това са свински топки. Едва сега разбрал значението на индианското си име, което с гордост носил.
Още го наричали някои от приятелите му от онова време така, а той толкова се гордеел с уважението им. Обяснимо е, че човек изживял шока му се е превърнал в непримирим борец за справедливост.