Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09.2021 22:14 - МУЗАТА НЕ МЕ НАПУСКА
Автор: rosiela Категория: Изкуство   
Прочетен: 504 Коментари: 3 Гласове:
2

Последна промяна: 10.09.2021 22:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
НЕВЕРОЯТНО

Есента е спряла в моята саксия,
цвете е извила, ама е от тия,
дето най- накрая плисват красотата,
терасата грейва, пълнят сетивата.

Гледам и не вярвам, гледам и се чудя
как една надежда в мене се пробуди,
идва най- подире, каквото не очакваш,
погледи събира, душата изплаква.

Името забравих, но ми каза дружка-
това е от цветята, дето много слушкат,
като застудее, вътре го прибираш,
щом запролетее, пътя си намира.

Бре, не го повярвах, бре, пък взе, та стана,
цъфна, та разпръсна радост отзарана.
То така в живота май същото става-
тлее въглен, тлее, пък бухне жарава?!

10 септември 2021г., Симеоново, вилата
Росица КОПУКОВА



С ПОГЛЕД КЪМ ВСЕМИРА

Така, както си разсъждавам тези дни:
Бог много ми е дал, поклон до веки:
и изпитания, и висини,
моменти трудни и моменти леки,

и пътища, и покрив, и покров
със неговата видима закрила,
да се събуждам рано с порив нов,
с енергия, живец, небесна сила.

Но сякаш най-върховно е това,
че мога да усещам много хора,
различно е от речени слова,
усещане, усещане " отгоре"!

За тук си - да, но се пази оттам,
чети самичка между редовете.
И да се поопаря малко, знам,
спасението идва от небето.

Животът си минава покрай мен
с едно докосване до Божа ласка.
Щастлив е този, който е дарен
с интуитивна дарба и окраска.


10 септември 2021г., София
Росица КОПУКОВА



Гласувай:
3



1. rosiela - МУЗАТА НЕ МЕ НАПУСКА
10.09.2021 22:14
НЕВЕРОЯТНО
Есента е спряла в моята саксия,
цвете е извила, ама е от тия,
дето най- накрая плисват красотата,
терасата грейва, пълнят сетивата.
Гледам и не вярвам, гледам и се чудя
как една надежда в мене се пробуди,
идва най- подире, каквото не очакваш,
погледи събира, душата изплаква.
Името забравих, но ми каза дружка-
това е от цветята, дето много слушкат,
като застудее, вътре го прибираш,
щом запролетее, пътя си намира.
Бре, не го повярвах, бре, пък взе, та стана,
цъфна, та разпръсна радост отзарана.
То така в живота май същото става-
тлее въглен, тлее, пък бухне жарава?!
10 септември 2021г., Симеоново, вилата
Росица КОПУКОВА



С ПОГЛЕД КЪМ ВСЕМИРА
Така, както си разсъждавам тези дни:
Бог много ми е дал, поклон до веки:
и изпитания, и висини,
моменти трудни и моменти леки,
и пътища, и покрив, и покров
със неговата видима закрила,
да се събуждам рано с порив нов,
с енергия, живец, небесна сила.
Но сякаш най-върховно е това,
че мога да усещам много хора,
различно е от речени слова,
усещане, усещане " отгоре"!
За тук си - да, но се пази оттам,
чети самичка между редовете.
И да се поопаря малко, знам,
спасението идва от небето.
Животът си минава покрай мен
с едно докосване до Божа ласка.
Щастлив е този, който е дарен
с интуитивна дарба и окраска.
10 септември 2021г., София
Росица КОПУКОВА
цитирай
2. missana - Казано най-лаконично:
10.09.2021 23:48
Щастливец е всеки роден с Божия дар, наричан дарба.
Ти си щастливка, Роси!
цитирай
3. rosiela - Благодаря ти сърдечно, Младене.Трогната съм.
11.09.2021 08:27
missana написа:
Щастливец е всеки роден с Божия дар, наричан дарба.
Ти си щастливка, Роси!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rosiela
Категория: Поезия
Прочетен: 6604420
Постинги: 5040
Коментари: 23940
Гласове: 9773
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031