И когато нещата са ясни ,
и от тайните падат сълзи,
и промито е всичко прекрасно-
ще се видим ли пак - аз и ти?!

.......................

Неведнъж ги проглеждах,
за жалост тези мои любими мъже,
изживели живота нахалос,
сякаш скачащи на въже.

.....................

И мълчат всички думи излишни,
от небето пак факти валят.
Слагам точката, като епичност.
Да поема по новия път.

Но попадам на новото - старо.
И отново познати игри.
Чак научих им репертоара
и разделям се, без да боли.

Що ли нямах години - епоха
да ги видя как бавно растат?!
То жените пораснахме много.
Осъзнах, промени се светът.

Не търсете я древната Ева,
тя отдавна замина напред.
Умна, мъдра, устойчива дева
с други възгледи, с друг словоред.

Но дали е безмерно щастлива?
Не от вчера се питам и аз.
Но вървя по спиралата крива
и самичка си соча с компас.


6 декември 2022г., София
Росица КОПУКОВА

нещо което радва душата ми:

"Не търсете я древната Ева,
тя отдавна замина напред.
Умна, мъдра, устойчива дева
с други възгледи, с друг словоред.

Но дали е безмерно щастлива?
Не от вчера се питам и аз.
Но вървя по спиралата крива
и самичка си соча с компас."

Сега е модерно да се пишат безсмислици и четейки те си давам сметка, защо не обичам модата в поезията. Защото тази мода е пример за неподражание, а твоята поезия, която контрастира с нея е неподражаема.

Времето минава и Любовта помъдрява..
Поздравления, Роси!

"Любовта е онова човешко чувство, от което и в буквалния и в преносен смисъл много хора си изкарват прехраната" съм написал на страница 39–та на Книгата ;-)