Обичате ли да пътувате във времето? Не е трудно.
И не е необходимо да си историк, а да поглеждаш към историята.
Историята е огледало на настоящето.
В миналото можеш да откриеш същите персонажи, които се изявяват и днес.

Берлин. 1933 година. 10 май



Пред университета се трупат книги, малко по-късно ще бъдат запалени.
Ще бъдат изгорени около 40 000 копия на над 100 автора.

В импровизираните клади ще горят и книги на Хемигуей, а също така книгите на много автори, с които Германия би трябвало да се гордее. 
И днес се гордее: Томас Ман, Хайнрих Ман, Ерих Кестнер, Ерих Мария Ремарк.

В акцията участват и студенти. Екзалтирани; убедени, че наказват злото; верни на официалния курс; наслаждаващи се на своята сила и мощ. 

Интересна подробност: Ерих Кестнер е бил сред тълпата и спокойно е гледал как книгите му биват хвърлени в огъня, докато около него са се давели в пяната си.



И понеже, нямам претенции, че съм историк, а само пътник във времето, забелязвам едно познато лице. Истинско постижение, защото това човече е трудно забележимо. То по-скоро се клонира отколкото размножава. То е безлично, сякаш репликирано. И днес е много актуално. 



Акцията е била "срещу негерманския дух", а под "негермански дух" се е разбирало: еврейски автори, леви, пацифисти, критични към националсоциализма. 

Неизбежна е алюзията с днешното: "Парламентът се обяви срещу Русия. Тези, които не са срещу Русия не са българи."

Да чакаме ли кладите?