Днес очите ми не могат да се наситят. Тъпчат се гладно с всичко, което видят. Причината: направих нещо много дребно за себе си. От месеци не нося очила за далечно гледане. Някъде забутах старите и понеже ми се струваше твърде дребно и маловажно да си купя нови (а донякъде ми е и досадно да нося два чифта очила и да ги сменям) си карах така. Все пак - виждам си. Да, лишен от някои подробности, но си мислех: "голяма работа". Иде реч за диоптър +0,75 (толкова ми трябват за далечно гледане), при това всякакви ми вършат работа и мога да си купя от всеки китайски магазин за 2 лева. И тъй: минало времето, и когато наистина ми хрумна - ей, сега да си купя и да си сложа +0,75 видях света в едно подобрено качество. Такова, в каквото не съм осъзнавал, че съм го виждал. Добре, че бяха тези няколко месеца самолишение, че да оценя това, което виждам, но ако не бях го прекъснал, ако не бях направил това МАЛКО НЕЩО ЗА СЕБЕ СИ, тъй и нямаше да получа НЕЩО ТОЛКОВА ГОЛЯМО. Искам да ви кажа: направете нещо малко за себе си, нещо което все пропускате - точно защото ви се струва малко, нещо на пръв поглед - маловажно, дреболийка... А ако не се сетите друго и живеете в Плевен, каня ви утре на "Кратка пиеса за любов" в драматично-куклен театър "Иван Радоев" от 19 часа!