Постинг
13.09 12:17 -
Скица на фашиста, с днешна дата
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 429 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.09 18:21

Прочетен: 429 Коментари: 0 Гласове:
15
Последна промяна: 13.09 18:21


Фашистът е родЕн изверг.
Той е зъл. Подъл. Страхлив. Порочно обвързван с глутница, без която не може да съществува или най-малко да се прояви в тази своя най-искрена и най-извратена форма.
И като казах, че е страхлив, длъжен съм да поясня, че това, от което най-много се бои е чудовището в себе си.
То прилича на садистично хлапе, което къса главите на птички; убива котки и кученца ей-тъй - защото може, без смисъл, но чувството за сила над напълно беззащитното същество му доставя някакво удовлетворение.
Фашистът крие това чудовище в себе си, срамува се, а причината за страха е, че узнаят ли другите за това "злото" в него ще го изолират.
За това несъзнателно търси хора като себе си и идеали, които биха оправдали постъпките му.
В същото време - крайно са му необходими хора, в които да "види" онова зло садистично хлапе. По-скоро да го експонира върху тях, защото не може в действителност да види нещо там където го няма.
А не иска да го види в себе си, защото е жалка душица. Защото трепери от своите болестни отклонения; мрази ги, ала ги обожествява.
Разликата между него и пълноценния човек е, че пълноценния човек не се е побоял от заложените хищни атавизми, застанал е срещу тях и ги е приборил, отстранил ги е като излишни.
Фашистът - не е посмял. За това диво се нуждае от обект на омразата си. Обект, в който да съзира себе си. За да отрече по този начин, че е чудовище.
И в борбата си срещу своето чудовище (като злобее, унищожава, убива хората, на които го приписва), той задоволява потребностите му.
Пример:
Преди време написах: "Не желая да мра, заради Украйна!", но в изкривеното си съзнание, фашистът възприе това като "путинизъм".
Според мен е естествено да не желая да мра заради Украйна. Ако желаех би било най-малко притъпен инстинкт за самосъхранение.
Ако се принеса в жертва на идеал: то този идеал би бил мой, МОЙ, А НЕ НА ФАШИСТА. Само, че с плоскодънната ладия на осакатеното си мозъче, фашистът не може да принесе мисълта, че някой има други идеали освен неговите и на измисленото от него чудовище, което нарича свой враг.
Или си с глутницата му или си с враговете му.
Той е зъл. Подъл. Страхлив. Порочно обвързван с глутница, без която не може да съществува или най-малко да се прояви в тази своя най-искрена и най-извратена форма.
И като казах, че е страхлив, длъжен съм да поясня, че това, от което най-много се бои е чудовището в себе си.
То прилича на садистично хлапе, което къса главите на птички; убива котки и кученца ей-тъй - защото може, без смисъл, но чувството за сила над напълно беззащитното същество му доставя някакво удовлетворение.
Фашистът крие това чудовище в себе си, срамува се, а причината за страха е, че узнаят ли другите за това "злото" в него ще го изолират.
За това несъзнателно търси хора като себе си и идеали, които биха оправдали постъпките му.
В същото време - крайно са му необходими хора, в които да "види" онова зло садистично хлапе. По-скоро да го експонира върху тях, защото не може в действителност да види нещо там където го няма.
А не иска да го види в себе си, защото е жалка душица. Защото трепери от своите болестни отклонения; мрази ги, ала ги обожествява.
Разликата между него и пълноценния човек е, че пълноценния човек не се е побоял от заложените хищни атавизми, застанал е срещу тях и ги е приборил, отстранил ги е като излишни.
Фашистът - не е посмял. За това диво се нуждае от обект на омразата си. Обект, в който да съзира себе си. За да отрече по този начин, че е чудовище.
И в борбата си срещу своето чудовище (като злобее, унищожава, убива хората, на които го приписва), той задоволява потребностите му.
Пример:
Преди време написах: "Не желая да мра, заради Украйна!", но в изкривеното си съзнание, фашистът възприе това като "путинизъм".
Според мен е естествено да не желая да мра заради Украйна. Ако желаех би било най-малко притъпен инстинкт за самосъхранение.
Ако се принеса в жертва на идеал: то този идеал би бил мой, МОЙ, А НЕ НА ФАШИСТА. Само, че с плоскодънната ладия на осакатеното си мозъче, фашистът не може да принесе мисълта, че някой има други идеали освен неговите и на измисленото от него чудовище, което нарича свой враг.
Или си с глутницата му или си с враговете му.
Собственик на страдата на храма "Св...
На вниманието на ГОДЯИТЕ - обратното на ...
Странната Румъния
На вниманието на ГОДЯИТЕ - обратното на ...
Странната Румъния
Няма коментари
Търсене
За този блог

Гласове: 110774
Блогрол
1. Ромфея (фейсбук)
2. Кланица за чародеи (фейсбук)
3. Ням свят (фейсбук)
4. Порочна връзка (фейсбук)
5. Бъг във времето (фейсбук)
6. Новини на часа
7. Буквите
8. Книги, предпечат и дизайн
9. Анна Хелс: Далебор - синът на кладенеца
10. Анна Хелс: Кланица за чародеи
11. Ивз: Кланица за чародеи
12. Goodreads: Далебор - синът на кладенеца
13. Goodreads: Змейова орис - краят на печалта
14. Моята лична страница
2. Кланица за чародеи (фейсбук)
3. Ням свят (фейсбук)
4. Порочна връзка (фейсбук)
5. Бъг във времето (фейсбук)
6. Новини на часа
7. Буквите
8. Книги, предпечат и дизайн
9. Анна Хелс: Далебор - синът на кладенеца
10. Анна Хелс: Кланица за чародеи
11. Ивз: Кланица за чародеи
12. Goodreads: Далебор - синът на кладенеца
13. Goodreads: Змейова орис - краят на печалта
14. Моята лична страница