"Ако няма Бог всичко е разрешено." (Иван Карамазов), "Ако изгубиш Бог, сам трябва да станеш Бог." (Кирилов от "Бесове"), вторият цитат е свободен, но смисъла е запазен.


Англоезичната литература си няма Достоевски, а няма как да си представя Достоевски без Православие...и бунт.

  Иван Карамазов и Кирилов изричат страшни неща.

Това са трепетни и дръзки умове, които се сриват именно при голямата близост с абсолютното.

Какво ще стане, ако българите масово изгубят вярата си в Бог? Много хиляди от тях ще осъзнаят, че всичко им е разрешено, защото колкото и да си мислим, че ги е страх от шеф, комсомолски, квартален, мутрата Янко, нечий прокурорски син, българинът достатъчно е изпатил да се изправи срещу страховете си (повече от това, което е понесъл няма как да му се случи) и единственото, което го държи да не плюе на всеки закон (още повече, че законите са инструмент, с които е бил тероризиран), това е дълбоката му, атевистична вяра...

Несъзнателният кръстен знак НЕ Е суеверие (дори да не е чел и глава от Библията), кръсти се, както се е кръстила баба му.

Преклонението пред величието на храма, не е преклонение пред архитектурен шедьовър, което би било по-близко до езичество, отколкото до християнството. Храмът е запечатан в дълбините на съзнанието му като мястото, където свършват страховете и е в единение с останалите вярващи.

Тълпите вярващи по празниците не са лицемери, дори и повечето да не са сигурни какво празнуват и почти никой не знае - защо се празнува така.

Инстинкт е, който те дърпа да се влееш в този "пилигримски" поток.

Дотук говоря само за случаите, когато не съзнаваме, че вярваме или отричаме, че вярваме, а не за тези, които съзнават, че вярват, за които Бог е утеха (пътят, истината и животът).

Сега ще Свидетелствам.

Свидетелстването се практикува предимно от Протестанти, най-вече Петдесетници, но не виждам защо пък Източноправославния да не може да го прави.

На двадесет запалих първата си цигара, до няколко месеца бях интензивен пушач.

В същото време започнах често да пия бира. Една, две, три...осем, девет, десет.

Не разбрах кога започнах да пия бирата за разредител на водката и да се треса, ако не поема някакво количество алкохол.

Не помагаше дори творчеството, а ако не пишех - щях да съм си отишъл още тогава. Само, че Бог не е желал това от мен. Да си тръгна.

Имало е какво да видя в този живот.

Иначе тестовете от най-добрите световни практики в борба срещу алкохолизма показваха, че съм в най-лоша фаза. Няма връщане.

Напивал съм се дори с есперал депо (антиколно средство) инжектиран в гърба.

Да, ама 2004 реших и спрях. Не било кой знае какво. Въпрос на воля? Сигурно, но едва ли САМО на воля. По-скоро волята в такива моменти е безсилна, ако не я хване за ръка по-силна Воля.

В 2017 бях поразен от инфаркт. Трябваше да спра цигарите - още по-леко ги спрях.

Има НЕЩО, което отваря очите ми утрин за да отида на тренировка. Минута преди часовника се събуждам, спокоен, уверен, без план - знаещ много добре какво трябва да върша.

Опитвам се да си представя какво е без това усещане!
Не, не мога!
Нещо много страшно ще е.

И уверен съм така е при повечето българи.

И сега, когато явно се посяга на Православието, онези безбожници, които го правят, по-добре да не доживеят момента, в който ще изгубим това, което ни прави хора - нас, една значителна част от българите.