Кражбата от църкви, посегателството на храмове буди отвращение, без да познаваме престъпника, създаваме си за него представа, че е полуумен, зъл, нищожен.

В представите ни е грозен, нечистоплътен, покрит с екземи, с проядени зъби, миризлив, насилник на деца и възрастни...

Това е по-скоро уродлива форма на живот, напомняща човек, отколкото човек.
Защо е така?

Защото за да посегнеш на вярата на някого, трябва да си по-паднал, отколкото да му посегнеш физически или психически. И трябва или да си много, много озлобен, което те лешава от човешките черти. Или да си тъп като чук. Или и двете. 

Няма такова падение: да подстрекаваш към посегателство на църковни храмове и кражба (обсебването и самоуправството на чужда собственост е кражба) и да представяш поведението си за вярно. 

Не съм сгрешил, че презирам тези, които го правят в момента!