На съвременния евроатлантик не му трябва съвест, нейният глас би могъл да заглуши гласа на Брюксел или Вашингтон. 

 Не може да те гризе нещо, което е твърде скъп лукс да притежаваш и не е ясно дали си му платил всичките данъци.

 Колко лесно е да го изтръгнеш (не, не е лесно, но в съвременния свят - всичко е възможно), да го заплюеш, да го стъпчиш и наречеш с вражеско име, защото съвестта казва което има да каже преди Брюксел да го е одобрил, преди геостратегическите съображения да са решили дали казаното не е в полза на враговете. 

 Не ти трябва съвест. Хората се грижат за теб да си праведен. Цели институции има. Професионалисти ги обслужват, те по-добре от теб знаят кое е добро, кое е зло.

 Това е новата Църква, а в нея дори Христос трябва да е дребен служител и да изпълнява ролята си на такъв; историята е сценарий, който лесно може и трябва да се редактира съобразно новите изисквания.

 И ако "съвестта е Божий глас", както твърдяха доскорошните Свети Отци, то именно за това трябва да захвърлиш остарялата, защото "Божият глас" е евроатлантизма, всичко друго би могло да е от дявола. 

 Няма защо да жалиш за избити деца. 
 Можеш да се гневиш, ако от централите го кажат.
 Плаща се на едни жреци (професионалисти) да казват кое е право, кое е грешно (по радио, телевизия и "праведни медии") и всеки, който се съмнява в думите им или ги интерпретира по свой начин, или са му недостатъчни, или чувства нещо извън казаното е еретик, вещица, обсебен от демони.

 И ако не трябва да се говори за взривена църква - не бива да се говори. 
 Защото това означава, че този, който говори вярва в пропагандата на терористите. 

 А ако това се е случило виновна е църквата, че се е намирала на неподходящото място.