Медийната Коледа е един от най-мъчителните периоди в годината. 
 Най-потискащ ми беше оня момент, когато по БТВ, започнеха да предават, докъде стигнала шейната на Дядо Коледа. Говореха го толкова сериозно, колкото всички останали новини. Възприемах го: каквото и да ви кажем е толкова сериозно, колкото идването на Дядо Коледа. Вярвайте дечица, защото нямате голям избор. 
 Това ме впечатляваше до преди 7-8 години. Сега умея да се изключвам. В театъра научих много неща, а това е едно от тях.
 Съсредоточа ли се над нещо, ако ще да гърми вселената, няма да й обърна внимание, ако сам не го пожелая. 
 И понеже това е начин да се дистанцирам достатъчно от дразнителите, че да не ме дразнят, умея да си ги наблюдавам и преценявам. 
 
 Дебилизмите с шейната на Дядо Коледа, изречени като останалите новини е наглост, но и показва на мислещия, какво внимание трябва да се обръща на медиите. 

 Телевизионните ни апарати вече си имат Ю туб и това е каквото най-вече ползвам като си пусна телевизора. И при посрещането на Нова година ще е така. 

 Ще си хапвам, ще си слушам музика и програмите, които племенницата прави всяка година за фамилията: пеене, декламиране, скечове, но дойде ли 23:55 ще си пусна президента.

 От този поне няма да ме избива срам както като слушах Плевнелиев, с всичките му глупости, Скалисти планини в България и евроинтеграции и клишета.

 Този е мъж, при това истински генерал и пилот, а не като един друг "генерал" и "пилот" в българската политика, който е срам за пагона, срам за България, срам за пола си.