Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.10.2010 11:58 - За едно моливче
Автор: cefulesteven Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3188 Коментари: 12 Гласове:
19


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Из

"За книгите и хората" - колонката ми в Буквите 

Доста се колебах дали да разкажа историята с реалните й герои или да ги заменя с художествени образи. Като се замисля, това и без друго са по-скоро художествени образи, отколкото реално съществуващи вече лица. Съдя по себе си - аз ще съм единият и ще разкажа един свой спомен. Прилича ми на спомен на друг човек, достигам до него през размазания филтър на подложената ми на тежки изпитания тогава сетивност.

Като светски човек имам причини да мълча за него или най-малко да не говоря публично. Но много хора имат в миналото си нещо, което може и да е за срам, а може би най-срамно е да се срамуваме от него. Защото така превръщаме миналото в чудовище, от което постоянно се крием, а често в него остава част от нас завинаги.



Лекувал съм се в психиатрия. Беше за алкохолизъм. За нищо друго. Но преминах през всички възможни тестове при най-квалифицираните специалисти, за да съм напълно уверен в психическото си здраве. И освен порочна слабост към алкохола, други проблеми нямах, нямам и сега. Отървах се и от алкохолизма. И са ми смешни и жалки десетките анонимни или полуанонимни еснафи из интернет, които - без да крият, че са далеч от материята, бързат да ме посъветват да се погрижа за здравето си. Разбира се, съвсем добронамерено. Защото споделям различни ценности и ли пиша това което не искат да прочетат, знам ли. Или направо си кряскат, че съм имал болно въображение, тоест - проява на някакво въображение, което за ограниченото им съществуване си е болест.



Но да оставим личните обиди. Ницше в "Човешко, твърде човешко" споменава, че на писането - и особено талантливото, трябва да се гледа като на престъпление. Не че съм съгласен, но ако приема мисълта му за правилна, чувствам част от нещата, които ми се случват, като сбъднатите пожелания на този мой духовен учител. Така вместо зле, ми става добре, а личната обида играе ролята на нов хардуоер, включен в компютъра ми за създаване. Още една скъпа екстра, която съм си заслужил от живота.



Иска ми се да разкажа обаче историята за тези, които влагат презрение в думите "психическо заболяване". Конкретната история е една от многото, които можеха и щяха да ми бъдат полезни.

Седмици наред бях затворен в "остро отделение". Отключват ни за закуска, обяд и вечеря, не ни пускат навън. В отделението имаше десетина стаи. Става дума за пловдивския психодиспансер, който е насочващ - в него влизат хора с различни заболявания и оттам ги препращат в специализираните за състоянието им клиники или ги оставят на лечение в тази.



Не разбрах от какво точно беше болен този човек - смазан от живота, съдейки по външният му вид - мъж на над шестдесет. Видя, че имам тетрадки и ми поиска листове на първия ден. На вторият ден аз вече нямах химикал, свърши. Не познавах никой от пуснатите на свободен режим, че да се доверя да дам пари и да ми купят химикал. Онзи мъж - мислех си, след като ми беше поискал лист, значи има и химикал. Колкото и да не ми се искаше да общувам с когото и да е било, най-малко с този алегоричен образ на земното страдание, помолих го да ми услужи с химикал. Нямал , имал моливче. Имал и острилка.

Какво направи? Счупи моливчето на две. Едната част за него, другата за мен. Затворен по цял ден, нямах какво да правя и пишех като... луд. След четири дни моливчето не можеше да се държи. Пак отивам при него, искам му неговата половинка, за малко. Как намери сили - счупи и нея на две. Ден - и пак нямах молив. А вече изгарях да пиша. Отидох за трети път. И понеже не можеше да я счупи, даде ми неговата част. Казах му, че ще я върна, а той:

- Пазех молива за теб. И от самия теб. Като знаеш, че имаш по-малко молив, си по-пестелив. И си написал само тези неща, които си заслужават.

Отказвам се да тълкувам. Това е поведение на човек, когото, вие, господа, презирате.


Още от колонката ми в "Буквите"


Новият ми роман: "Убийство в социалната мрежа", може да излезе благодарение на твоя глас, тук. 


Тагове:   моливче,


Гласувай:
19



1. lubara - Поздрави, cefulesteven !
15.10.2010 12:07
Тази история много ми хареса, трябва да пазим моливчето за себе си, но и от себе си.
Понякога много се себевеличяем. То си е добре да сме със самочувствие, но да не си въобразяваме, че сме центъра на света. Всъщност, център сме, но само и единствено за себе си.
цитирай
2. yotovava - Харесах,
15.10.2010 12:27
само, извини ме, последният ред не го разбрах. За мен разказътг свършва до "нещата, които заслужават" и там е събрана достатъчна мъдрост.
поздрав
Валя
цитирай
3. cefulesteven - Тази история много ми хареса, тр...
15.10.2010 12:36
lubara написа:
Тази история много ми хареса, трябва да пазим моливчето за себе си, но и от себе си.
Понякога много се себевеличяем. То си е добре да сме със самочувствие, но да не си въобразяваме, че сме центъра на света. Всъщност, център сме, но само и единствено за себе си.



Без съмнение. Не е луд, този който ни дава моливчето, а тези които го ползваме.
От ръката ни зависи, дали ще е лудост, като очарование и свобода или като заболяване.
За всеки случай, изпитвам боязън да определя някой като страдащ и всеки, който без да е компетентно лице, го определи като такъв, преди това, трябва да се замисли за своето място и за центъра, който говориш.
А величието, то е в думите и на върха на графита на моливчето, не наше. Царски корони падат, а какво е то, в смисъла си на притежание, сравнено с тях. Но колко повече е извън този смисъл, смисъл на притежание, дори от тях. Личността на автора е запазена марка на думите му, не обратно.
Тяхното величие не ни прави велики, достатъчно е да ни направи малко по-щастливи или поне по-свободни и искрени.
Тяхната болка има смисъл за нас, не техния блясък, който е на всички.
цитирай
4. cefulesteven - само, извини ме, последният ред не ...
15.10.2010 12:41
yotovava написа:
само, извини ме, последният ред не го разбрах. За мен разказътг свършва до "нещата, които заслужават" и там е събрана достатъчна мъдрост.
поздрав
Валя



Не е адресиран към теб, за това и няма смисъл да го разбереш.
Иде реч за такива, каквито бързат да изписват хапчета, без да са медицински лица, на всеки малко различен от най-стереотипното, битово мислене.

"Пи ли си хапчетата, че пишеш такива неща?"-твърде разпространено клише из интернет. Безобидно е, но не и за този, който го ползва, защото постепенно започва да вярва в него.

Но това наистина е извън същественото в историята. Благодаря ти.
цитирай
5. yotovava - Да,
15.10.2010 12:50
нетът наистина гъмжи от диагнози, и не само за различните, но и по възраст особняци :) - жените ги пращат в критическата, мъжете в можещото забвение.
Понякога абсолютно с основание. Мисълта ми беше, че някак не го вързах с целия разказ, а иначе - разказът хубав.
Поздрав отново. :)
цитирай
6. cefulesteven - нетът наистина гъмжи от диагнози, и ...
15.10.2010 13:14
yotovava написа:
нетът наистина гъмжи от диагнози, и не само за различните, но и по възраст особняци :) - жените ги пращат в критическата, мъжете в можещото забвение.
Понякога абсолютно с основание. Мисълта ми беше, че някак не го вързах с целия разказ, а иначе - разказът хубав.
Поздрав отново. :)


Не е точно разказ, в смисъл, каквито са моите разкази. Мемоар. Страничка от "милото ми дневниче" :)
цитирай
7. mileidi46 - Znam go tozi tvoi razkaz, no vinagi ...
15.10.2010 13:19
Znam go tozi tvoi razkaz,no vinagi me vulnuva po edin osoben na4in..:((
a kakvo mislq..ti go znae6!!
Znae6 su6to,4e bolkata e na6eto izpitanie..i 4rez neq pomudrqvame.
nqma da ti pravq komplimenti..ne mi e v xaraktera,samo 6te ti kaja,4e te obi4am,no ti i tova go znae6!!:)))
Pozdravi za vas!
цитирай
8. cefulesteven - Znam go tozi tvoi razkaz, no vinagi ...
15.10.2010 13:27
mileidi46 написа:
Znam go tozi tvoi razkaz,no vinagi me vulnuva po edin osoben na4in..:((
a kakvo mislq..ti go znae6!!
Znae6 su6to,4e bolkata e na6eto izpitanie..i 4rez neq pomudrqvame.
nqma da ti pravq komplimenti..ne mi e v xaraktera,samo 6te ti kaja,4e te obi4am,no ti i tova go znae6!!:)))
Pozdravi za vas!



Благодаря ти, миледи!!!
И щастлив съм с тази обич.
Комплименти в случая, заслужава само онзи човек, защото той си е позволил мъдростта да бъде страданието му, а може би обратното: да превърне страданието си в мъдрост.
цитирай
9. miaa - Здравей Стеф! Обичам твоята мъд...
15.10.2010 13:54
Здравей Стеф! Обичам твоята мъдрост и истина!
Не малко хора, преживяват трудни моменти от живота си. Понякога се налага лечение, консултация със специалисти.По важно е, силата на духа, която притежаваш, за да се промениш и да се почувстваш пълноценен. Възхищавам ти се за куража да го споделиш с нас. Бъди благословен! Бъдете щастливи с Неслънчице!
цитирай
10. cefulesteven - Здравей Стеф! Обичам твоята мъд...
15.10.2010 14:06
miaa написа:
Здравей Стеф! Обичам твоята мъдрост и истина!
Не малко хора, преживяват трудни моменти от живота си. Понякога се налага лечение, консултация със специалисти.По важно е, силата на духа, която притежаваш, за да се промениш и да се почувстваш пълноценен. Възхищавам ти се за куража да го споделиш с нас. Бъди благословен! Бъдете щастливи с Неслънчице!



Всъщност, споделих го, преди повече от година в колонката си, материал написан специално за Буквите, не се гордея особено, но и нямам причини да спотаявам миналото си, все пак мое си е.

А най-мъдрия в цялата история е онзи болен човек.

Благодаря ти от сърце.
цитирай
11. crane - Благодаря
15.10.2010 14:50
От молива може да излезе прекрасна история, така и долнопробна помия. Благодаря ти за споделеното преживяване! Поучително е за всички, които го разбират.
цитирай
12. cefulesteven - От молива може да излезе прекрасна ...
15.10.2010 14:58
crane написа:
От молива може да излезе прекрасна история, така и долнопробна помия. Благодаря ти за споделеното преживяване! Поучително е за всички, които го разбират.



И аз ти благодаря. Колко много мъдрост има в изживяванията ни и мъдрост дори из такива места, като това.

И както каза, тъй е за молива.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8405079
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112535
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031