Милостиня

Съзрях през гръбнаците извити

на брезите,

през детска катерушка,

между два каскета

на глави плешиви с перушина бяла,

един пънкарски гребен,

акациеви храсти

и топ-пиянката квартален,

глава подпрял в одрусан тази сутрин

кестен,

и перилата край реката,

как по моста преминаваш.

Полата

ти е розова и къса,

мислите във този миг,

едва ли.

Покрай торба

пробита,

пълна с кости живи

преминаваш

и виждам как му даваш

милостиня,

или не вярваш,

че го има,

а плащаш на кошмара

да се свърши.

Не те дочаках!

Чаках те,

разбрах,

обичаш

да даряваш милостиня!

2005