В една от любимите ми групи във фейсбук: "Прикзка без край", тази вечер отговорих неочаквано и за себе си, но много искрено и много сърцато на този въпрос. Много още мога да пиша за щастието. Всъщност, мога да пиша, без да спра, в продължение на двеста петдесет и пет години, стига да разполагах с толкова време, но тези думи, все ще са основата, на всичко онова, което ще напиша и ще пропусна да напиша:
Идея е, едно вътрешно пространство, независимо от времето и обстоятелствата на обективната реалност. В тях са поводите, в тях е въздуха, водата и храната на щастието, често и отровата, която понася, ако човек е достатъчно силен, че да приеме дори бедите си и самотата си, като негово украшение, като украшение на своето щастие. 

На теб ти личи:) Всяка твоя дума, твоят стил, са изпълнени с радост и носят хубави послания. Затова харесвам твоите разкази посветени на Жената! Невероятни са!
Много ти прилягат:)Щастие е да си в хармония със себе си и със света!
Специални поздрави на Неслънчице! Тя е Щастливка!

Благодаря ти. А Неслънчице, и тя като мен: била е щастлива и преди срещата ни, винаги е била, макар сега и двамата се чудим, как сме я карали един без друг. Бъди благословена, Миаа.