Постинг
22.05 14:39 -
Ами ако СЗО нареди да я убият
Автор: cefulesteven
Категория: Лични дневници
Прочетен: 415 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 22.05 14:43

Прочетен: 415 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 22.05 14:43

Пуснал съм си Peder Helland, ставам лек като златист мъх, който се носи по топлия вятър на самата граница на реалността.
Сънувам с отворени очи, всеки миг пръстите ми ще заиграят по клавишите на компютъра, сякаш ще засвирят нещо, което душата ми ще продиктува преди да е разбрал разума ми и ще напиша нещо, което едва когато прочета ще разбера, че съм знаел.
Рядко приятно състояние, но Карла, идва до мен, души ме, допира мокрото си носле в ръката, казвам й, че по-късно ще излезем на разходка. Гледа ме с топлите си почти човешки очи, май иска да ме затрогне, но усещам как ме връща на този свят - с всичките му тревоги.
Ами, ако СЗО нареди да я убият?
Не смея да си го помисля, но е факт - в мен живее предател и страхливец. Аз съм нищожество, което всеки може да мачка. И такъв трябва да бъда...За да съм като болшинството, като масата.
Преди години пламна някаква чума...Уж, де: може и само да е "пламнала". Тогава не убиха ли близките приятели на една възрастна жена (Баба Дора), козлетата й бяха домашни любимци. Палачите и емпатиращите палачите кимаха разбиращо.
"Съчувстваха" на Баба Дора, но "над закона - никой", дори не ставаше дума за закон, а за някаква разпоредба със съмнителен произход, със сума нарушения, изпълнена от институциите с фашистко хладнокръвие.
Ставаше и въпрос за зараза, която изобщо не заплашваше хората.
Друга една жена удържа, но малко са родените като нея. Като Ана Петрова-Димитрова.
Тя сред изключенията, които предават на живота привкус на екшън филм и въодушевяват заспалия добитък, в който се превръщат поробените народи. Пробуждат човешкото и бунтовното, ако то е в състояние да се пробуди.
После беше чумата по прасетата. Още ограбени и унизени хора, които са се борили с пот и кръв, достойно за насъщния.
После ковида, маските.
Аз съм даже сред ваксинираните, че и три пъти. Утешавах се, че е от научно любопитство. Де, да знам, може и да е вярно. Аз и на джаджите си в сърцето се кефя, но за ваксините...
Не знам...
Не знам...
Не знам. Вече не знам. Усещам гнусното присъствие на един конформист с подвита опашка в себе си.
Имам и опасения, че ще бъда мобилизиран и украинските фашисти (или наши калаборационисти) с допряно дуло в тила ще ме принудят да се бия. Какво мога да направя?
Ако не искам ли? Че кой ще ме пита!
А сега: Маймунска шарка. Чета на някои места, че е политически нетолерантна шарка и мен не ме заплашва. Но на други места чета, че била пренасяна и от близък контакт с домашни любимци.
Явно в медиите е започнала акция, в която като онази с Ковида, започват "успокояващо".
Пропагандиращите кръгове, пак захванаха блеенето си.
Хората, които подкрепяха избиването на козите и овците, после на прасетата, после локдауните, задължителното маскиране и ваксиниране, а сега украинските флагове, започнаха много възбудено да говорят за маймунската шарка и пак гласовете им се сливат в едно блеене.
Гледам Карла в очите. Обещавам й, че този път няма да блоквам, а...ще убивам.
Сънувам с отворени очи, всеки миг пръстите ми ще заиграят по клавишите на компютъра, сякаш ще засвирят нещо, което душата ми ще продиктува преди да е разбрал разума ми и ще напиша нещо, което едва когато прочета ще разбера, че съм знаел.
Рядко приятно състояние, но Карла, идва до мен, души ме, допира мокрото си носле в ръката, казвам й, че по-късно ще излезем на разходка. Гледа ме с топлите си почти човешки очи, май иска да ме затрогне, но усещам как ме връща на този свят - с всичките му тревоги.
Ами, ако СЗО нареди да я убият?
Не смея да си го помисля, но е факт - в мен живее предател и страхливец. Аз съм нищожество, което всеки може да мачка. И такъв трябва да бъда...За да съм като болшинството, като масата.
Преди години пламна някаква чума...Уж, де: може и само да е "пламнала". Тогава не убиха ли близките приятели на една възрастна жена (Баба Дора), козлетата й бяха домашни любимци. Палачите и емпатиращите палачите кимаха разбиращо.
"Съчувстваха" на Баба Дора, но "над закона - никой", дори не ставаше дума за закон, а за някаква разпоредба със съмнителен произход, със сума нарушения, изпълнена от институциите с фашистко хладнокръвие.
Ставаше и въпрос за зараза, която изобщо не заплашваше хората.
Друга една жена удържа, но малко са родените като нея. Като Ана Петрова-Димитрова.
Тя сред изключенията, които предават на живота привкус на екшън филм и въодушевяват заспалия добитък, в който се превръщат поробените народи. Пробуждат човешкото и бунтовното, ако то е в състояние да се пробуди.
После беше чумата по прасетата. Още ограбени и унизени хора, които са се борили с пот и кръв, достойно за насъщния.
После ковида, маските.
Аз съм даже сред ваксинираните, че и три пъти. Утешавах се, че е от научно любопитство. Де, да знам, може и да е вярно. Аз и на джаджите си в сърцето се кефя, но за ваксините...
Не знам...
Не знам...
Не знам. Вече не знам. Усещам гнусното присъствие на един конформист с подвита опашка в себе си.
Имам и опасения, че ще бъда мобилизиран и украинските фашисти (или наши калаборационисти) с допряно дуло в тила ще ме принудят да се бия. Какво мога да направя?
Ако не искам ли? Че кой ще ме пита!
А сега: Маймунска шарка. Чета на някои места, че е политически нетолерантна шарка и мен не ме заплашва. Но на други места чета, че била пренасяна и от близък контакт с домашни любимци.
Явно в медиите е започнала акция, в която като онази с Ковида, започват "успокояващо".
Пропагандиращите кръгове, пак захванаха блеенето си.
Хората, които подкрепяха избиването на козите и овците, после на прасетата, после локдауните, задължителното маскиране и ваксиниране, а сега украинските флагове, започнаха много възбудено да говорят за маймунската шарка и пак гласовете им се сливат в едно блеене.
Гледам Карла в очите. Обещавам й, че този път няма да блоквам, а...ще убивам.
Няма коментари
Търсене
За този блог

Гласове: 108513
Блогрол
1. Ромфея (фейсбук)
2. Кланица за чародеи (фейсбук)
3. Ням свят (фейсбук)
4. Порочна връзка (фейсбук)
5. Бъг във времето (фейсбук)
6. Новини на часа
7. Буквите
8. Книги, предпечат и дизайн
9. Анна Хелс: Далебор - синът на кладенеца
10. Анна Хелс: Кланица за чародеи
11. Ивз: Кланица за чародеи
12. Goodreads: Далебор - синът на кладенеца
13. Goodreads: Змейова орис - краят на печалта
14. Моята лична страница
2. Кланица за чародеи (фейсбук)
3. Ням свят (фейсбук)
4. Порочна връзка (фейсбук)
5. Бъг във времето (фейсбук)
6. Новини на часа
7. Буквите
8. Книги, предпечат и дизайн
9. Анна Хелс: Далебор - синът на кладенеца
10. Анна Хелс: Кланица за чародеи
11. Ивз: Кланица за чародеи
12. Goodreads: Далебор - синът на кладенеца
13. Goodreads: Змейова орис - краят на печалта
14. Моята лична страница