Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.05 14:39 - Ами ако СЗО нареди да я убият
Автор: cefulesteven Категория: Лични дневници   
Прочетен: 415 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 22.05 14:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Пуснал съм си Peder Helland, ставам лек като златист мъх, който се носи по топлия вятър на самата граница на реалността.

Сънувам с отворени очи, всеки миг пръстите ми ще заиграят по клавишите на компютъра, сякаш ще засвирят нещо, което душата ми ще продиктува преди да е разбрал разума ми и ще напиша нещо, което едва когато прочета ще разбера, че съм знаел.

Рядко приятно състояние, но Карла, идва до мен, души ме, допира мокрото си носле в ръката, казвам й, че по-късно ще излезем на разходка. Гледа ме с топлите си почти човешки очи, май иска да ме затрогне, но усещам как ме връща на този свят - с всичките му тревоги.

Ами, ако СЗО нареди да я убият?

Не смея да си го помисля, но е факт - в мен живее предател и страхливец. Аз съм нищожество, което всеки може да мачка. И такъв трябва да бъда...За да съм като болшинството, като масата.

Преди години пламна някаква чума...Уж, де: може и само да е "пламнала". Тогава не убиха ли близките приятели на една възрастна жена (Баба Дора), козлетата й бяха домашни любимци. Палачите и емпатиращите палачите кимаха разбиращо.

"Съчувстваха" на Баба Дора, но "над закона - никой", дори не ставаше дума за закон, а за някаква разпоредба със съмнителен произход, със сума нарушения, изпълнена от институциите с фашистко хладнокръвие.

Ставаше и въпрос за зараза, която изобщо не заплашваше хората.

Друга една жена удържа, но малко са родените като нея. Като Ана Петрова-Димитрова.

Тя сред изключенията, които предават на живота привкус на екшън филм и въодушевяват заспалия добитък, в който се превръщат поробените народи. Пробуждат човешкото и бунтовното, ако то е в състояние да се пробуди.

После беше чумата по прасетата. Още ограбени и унизени хора, които са се борили с пот и кръв, достойно за насъщния.

После ковида, маските.

Аз съм даже сред ваксинираните, че и три пъти. Утешавах се, че е от научно любопитство. Де, да знам, може и да е вярно. Аз и на джаджите си в сърцето се кефя, но за ваксините...

Не знам...

Не знам...

Не знам. Вече не знам. Усещам гнусното присъствие на един конформист с подвита опашка в себе си.

Имам и опасения, че ще бъда мобилизиран и украинските фашисти (или наши калаборационисти) с допряно дуло в тила ще ме принудят да се бия. Какво мога да направя?

Ако не искам ли? Че кой ще ме пита!

А сега: Маймунска шарка. Чета на някои места, че е политически нетолерантна шарка и мен не ме заплашва. Но на други места чета, че била пренасяна и от близък контакт с домашни любимци.

Явно в медиите е започнала акция, в която като онази с Ковида, започват "успокояващо".

Пропагандиращите кръгове, пак захванаха блеенето си.

Хората, които подкрепяха избиването на козите и овците, после на прасетата, после локдауните, задължителното маскиране и ваксиниране, а сега украинските флагове, започнаха много възбудено да говорят за маймунската шарка и пак гласовете им се сливат в едно блеене.

Гледам Карла в очите. Обещавам й, че този път няма да блоквам, а...ще убивам.



Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 7214351
Постинги: 3965
Коментари: 35619
Гласове: 108513
Календар
«  Юни, 2022  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930