Всяка страна си има разузнаване. 
Всяко разузнаване работи срещу чуждия шпионаж.

Най-стриктни са американци и британци. 
Знаем кой е Асандж.
Знаем кой е Сноудън.
Знаем къде е единият.
Знаем къде е и другият. 

Въпреки, че и единият и другият са направили много за света и за прозрачността. Те не са работили за чуждо разузнаване, а за съвестта си. Въпреки това не са реабилитирани. 

Когато един разследващ журналист е в чужда държава е редно да се съобразява с нейните закони.

Ако...казах "ако" в тази държава има диктат, редно е да си помисли: иска ли или не иска да си върши работата. Струва ли си или не, да се поема този риск. И ако е решил, че си струва, то тогава се е принесъл в жертва. 

Изборът е негов. Това е 100% свободен акт.

Ако някой тарикат влезе с камера при лъва, че да направи уникални снимки и лъва го разкъса: мисля, че няма да е виновен лъва.

Но що ли говоря за "диктатори" и "лъвове", като започнах за Асандж и Сноудън. 
Христо Грозев, определено не е нито единият, нито другият. 
Не виждам да се е разбунтувал срещу статукво. 

Малко мътна и кървава и въпрос на много гледни точки е собствеността, която е придобил върху една наша голяма медия. 

Не ми изглежда реалистично: честния идеалист да смацафраца "супер играча" Делян Пеевски, да го изяде за закуска, да му вземе медията и да го лиши от печалби. 

Това даже на киносценарии го няма.

Имал е някого зад гърба. 

Говори се за британски и американски служби. 

Не знам. Възможно е. Но дори да не е вярно, нещо такова ще да е било. Защото иначе няма логика.

Сега в Русия си има проблеми и като се върже всичко, което се знае за него: май излиза, че има нещо. 

Ако не е така, кой съм аз, че да го реша. 
Откъде знам какво е! При всички случаи го има. 
И всяка страна си има разузнаване и служби.
Не е работата на България да маха с пръст на руските служби и да им казва: какво могат и какво не могат - на тяхна територия.

Защото: я си представете, ако руснаците започнат да се държат така с нашите! А?