Бутилка ценности отдавна пропилени,
хазартно проиграни небеса,
потича полумъртво време,
и радост с чувство за вина.

Пробуждане на дявол летаргичен,
а той с изпилени рога,
и спомен за изгубено момиче,
и някаква недъгава тъга.

И после заиграват светлените,
и няколко спиртосани сълзи,
лъжат, че боли те,
а иначе отдавна и от нищо не боли.

И тялото подобно дрипа
се готвиш да изхвърлиш във сметта,
бутилката до дъно е изпита,
по - трезвен си от всякога сега.
 

duhat stef..tqloto e tlenno...neka da spasim duha..

Много хубаво..

...тежки моменти за лирическия, а?... сега започва едно лудо търсене на себе си. възрастово израстване...
Хубаво стихотворение.Много силен финал. И като цяло внушението е предадено много въздействащо.

Много ми е скъпо. Вече започнах да се запознавам с хора от Буквите, но в много отношения я карах по старому. Още пиех. Нещо ме накара да избера живота, който губих. Не съм носталгична натура, минало за мен не съществува, даже и стари снимки не обичам да гледам, а понякога трябва. За да разбере човек, колко е щастлив, че има това "сега" :)

Отдавна не пиша по този начин...И Слава Богу, но много ми е скъпо. Благодаря ти.

А той ще спаси тялото:) Благодаря ти.

Нали знеш, смисълът (или проклятието) на всяка изпита бутилка е в капчицата, оставаща винаги недопита на дъното и'.
;))))

и като се има предвид предполагаемия тежък момент, в който си писал, започва да ми изглежда все по-добро и все по-добро :)
поздрав