и ум подобен зарзават

присъди нравствени раздава

дърварите души секат.

Привечер е, и облачно небето

и сякаш няма да изгрее ден,

а лудниците пълни са с поети,

и Божи дух, във риза, усмирен.

И птицата ти пее нямо,

разкъсва с воплите гърди,

разтваря се в дълбока яма

дарбата с която се роди.

И твойта бездна те поглъща,

изплюва тяло без лице,

подобно изоставена си къща,

но беше СЕБЕ СИ, поне.