Преди малко телефонът ми звънна, а вместо номер, изписа: "Нямаме информация" - доста замаскирано и потайно. Служители от "Джет кредит" търсят майка ми. Че от къде на къде на моя телефон, та аз не съм я виждал от месеци. Интересно ми е откъде разполагат с моя номер и какво им дава правото да ме притесняват. Сигурен съм, че майка ми не им го е предоставила, тя дори не го знае наизуст, а след като сама има телефон, няма логика да дава моя. Не бяха сигурни дори какъв съм й. Попитаха ме и в бързината допуснах грешка и казах, че съм й син, а трябваше просто да ги разкарам.
Попитах вече: "Какво им дава правото"? И мога да си отговоря - джунглата. Законите на джунглата, в която живеем. Всеки да се справя поединично. Всеки да се справя както може. Човешкото е извън пределите й. За човешко можем само да си пеем. Можем да си пеем и да се тресем от смях, като на химна на полицията, например. Какви ти закони, като няма обществена воля! И що за закони? Тези на акциите ли? Или тези, пред чиито булдозери сега стои домът на Отец Иван? Що за изверг трябва да си, що за червей, що за мишка, че да се криеш зад буквичката на "закона", че да разрушиш човешкото. Да потъпчеш волята да се помогне на слабия и беззащитния, на същество с душа и сърце, при това със сигурност много по-големи от тези на посредствената чиновническа сянка, която решава съдбата му, но просто изпаднало в беда. Същество, което е нямало шансовете ти, но го боли, чувства глад и му е студено, точно както теб те боли, чувстваш студ и си гладен. Един възрастен свещеник показа в този озверен свят - свят на шоуто и рекламите, на амбициите и политическите препирни; свят, в който интелектуалците са се хванали гуша за гуша и спорят за "истинско изкуство", а рядко го правят; свят, в който държавата взима своя дан от милосърдието, а милосърдието е в бляскави дрехи - по екраните е и няма много общо с онова, в което "лявата ръка не бива да знае какво прави дясната" (Иисусови думи за милосърдието); свят, в който всичко е мултимедия и рекламна платформа, един възрастен свещеник показа какво е да си християнин, какво е да си човек и съгради дом за деца без покрив. Само с Божия помощ и ентусиазъм. Кое е това дребно същество, което ще реши, че богоугодното му дело е незаконно? И ако е така, не искам да бъда бранен от тези закони. Не дължа нищо на подобни, нито мога да имам претенции, че нещо ми дължат. И май отдавна сме настроени всички така да виждаме свинщината. Направена от хора, не от глиганите в Опанец. Няма да бъда толкова краен като повечето критици към събирането на средства чрез благотворителните кампании на БТВ. От тях има полза. Не е точно милосърдие, шоу-спектакъл е. Шоу-спектакъл, в който най-големите звезди са децата с увреждания. Те не получават милосърдие, а хонорар. Който са заслужили. Високата им квалификация е тяхното страдание, чрез което ни дават много. Дават ни шанса да се почувстваме щастливи, сравнявайки се с тях. Силни, че можем да им помогнем. Човеци, че сме направили този избор. Единственият грозен пират в тази история е държавата, която си прибира двадесетте процента ДДС от есемеси.
Но на фона на тези шумни кампании да
се руши дома на истинската благотворителност е цинизъм. Пред който предпочитам
законите на джунглата, в които и без друго живеем.
Материалът е от днешния брой на BG Север.
Трима побратими и три плодни дръвчета
Човекът, идеалът Устойчиво развитие и бъ...
01.10.2010 17:47
01.10.2010 20:50
Доста пъти съм се питала защо се лъжем, че съчувстваме на децата без родители, без дом , с увреждания и тн?! Нашето съчувствие се изчерпва, с това да пратим един смс за тях(парите от който пък ще откраднат други), да се просълзим или да кажем нещо сърцераздирателно, а в същото време ги оставяме, да живеят сами в глад, студ, мизерия и куп още други мъчения ,а ние в същото време се затваряме на топло в домовете си, обзаведени с всякакви модерни придобивки и бързо забравяме, че те съществуват.
А това лицемерие е най-грозно, по-добре откровено лош да е човек отколкото измамно добър.
01.10.2010 21:30
01.10.2010 23:27
03.10.2010 17:22
04.10.2010 05:43
подготвила колет.