Снощи го написах в страницата на Кирил Петков, администраторите могат да не го одобрят, но какво пък: написах каквото исках:

"Източно-православните ми добродетели, които навярно са ви много чужди и не разбирате ми пречат да ви пожелая смърт, но и без друго не бих ви я пожелал; напротив - желая ви дълъг живот, но и най-дългият живот свършва.

Вероятно ще умрете в дълбока старост, а за вас ще се грижат поне петима лекари, дано ви осигурят пет минутки повече живот. За размисъл. Дали в тях ще си спомните, че сте пратили стотици хиляди българи на смърт? Мъже, които не са искали да воюват. Мъже, които не са искали да убиват и да бъдат убивани. Съпрузи, синове, бащи...

Сега ви се струва, че това са празни приказки, че хората и без друго умират от другия край на Черно море. Само, че не тук! Не може да се каже за нито един от тези мъже, които може би ще пратите на смърт, че е "нацист" или че е "сепаратист".

С нищо тези мъже не са го заслужили: единствената вина на повечето е, че са родени в България, а голяма част имат и втора вина: че са ви избрали. Дали си заслужават за това да бъдат пратени принудително на фронта! А с намесата на България в тази кървава и мътна, ще направите точно, точно, точно това...

Или може би в онези пет минути ще си спомните, че сте спасили тези стотици хиляди български живота, като сте проявили гъвкавост, разум (който може би не ви липсва) и принципност, каквато вече е време да проявите...Във вторият случай в онези пет минути няма да се опомните един ограбен негодник!

И дали има или не задгробен живот, това може да бъдат петте най-честити, но и най-зловещи минути в живота ви, с повече съдържание от целия ви живот."