Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.02.2009 13:17 - Ад от възбуда
Автор: cefulesteven Категория: Тя и той   
Прочетен: 5401 Коментари: 11 Гласове:
0



Нещо ми шептеше, а аз забравила какво сънувала. Не исках да отварям очи, само се засмях. Тежкият му дъх се спущаше върху му. Брутално почти, само с дъх, като с тяло ме обладаваше, отдавах му се, преди да ме е докоснал.
Но нали си тръгна! Тръгна си още преди да заспя. Аз го изгоних. Блъсна вратата. Бях обезсилена. Не можех да мръдна. Мислех, че няма да мигна повече. До края на живота си, ще съм на сънотворни. Но на секундата заспах. Все едно изгубих съзнание.
Топъл е, гали ме, но той си тръгна. Толкова е нежен, толкова е страстен. Какво ми става! Той си тръгна! А аз нито съм будна, ни спя.
Не можах да го позная снощи. Цепеше в двора си дърва. Мускулите му изпъкнали, потни, блестят. Беше слабичък на времето, какво му се е случило. Не прилича на себе си. Дъх не мога да си взема от изненадата. Той ме е познал. Пита ме, не си ли спомням. Как пък да не помня. Родителите ни почти селски. Почти, защото нито едните, нито другите са живяли в селото на своите родители, освен в детството си. Някакви много далечни братовчеди сме, вече не помня осми или девети. Но това ни служи за оправдание да сме близки, без да сме гаджета.За да си имаме други, ала да изплакваме мъките си. Забавно е. После ми липсваше, дълго ми липсваше. Още ми се присънва. Аз кокетничех с него, той се правеше, че не забелязва. Смущаваше се, горкичкият. Защо? Нямах представа. Защо точно от мен, след като не беше задръстеняк и си спомням смени три преди да се дипломираме и да изгубим връзка. Къде изчезна? Питам го и едва сега разбирам. Охо, пътешественик. Да не повярваш. Изписано му е по косата. Прошарена е, много оредяла. За разлика от тогава, сега си е готин мъж, но е състарен за годините си. По-скоро на добре поддържан мъж над петдесет прилича, отколкото на зле живял, под четиридесет. Енергичен е, обятелен. Човек не се ли ражда с тези качества! Как пък така ги е придобил. От месеци стягал къщата. Харесвала му, тук щял да живее. Мразил столицата, а имал идея за някакъв си там цех. Не го чувам, искам да затворя очи и да го прегърна. Такъв съм мечтала да бъде, тогава. Падах си по него, исках само и той да покаже, че си пада, но нямаше кураж. Падах си по него, но не го харесвах. Както го харесвам сега, например. Любов е било. Ще му го кажа, ще му го кажа. И с това ще свърша. Стига толкова. Години са минали. Омъжена съм, съпругът ми е точен. Даже го обичам. Напоследък повече. Не съм се замисляла. Ето такива изпитания като се появят го разбирам по-дълбоко. Без да съм се питала дори. Много ми идва напоследък. Първо един нов колега, прекалено млад ми иде, но не разбира нито това, нито че не съм настроена на авантюрите му. Засега съм учтива, но започна да ме дразни. И боя се, че ми харесва, нищо, че е по-скоро раздразнение, отколкото подаване на изкушение. Сега пък несподелената ми юношеска любов. Ще ме изяде с поглед. Пламък и похот виждам. Премалява ми, сладка премала е. Тогава гледаше плахо. Ще му кажа, че съм била влюбена в него, сега обичам съпруга си и ще отида в къщата. Утре си хващам първият автобус и се прибирам.
Вместо това го каня на вино. Да, виното ми хубаво. Казвам му, че и неговото ще бъде. Тук лозите са разкош. Не лози, а жени. Не вино е това, а течна еротика.
Как го казах! Даже не го мисля. Демон ли се е вселил в мен. Не, не е. Пробудила се е малката. Тя така го закачаше, но това вече не е плахото момче. Не е!
Защо съм гола в леглото! Какво търси той до мен! Аз го изгоних. Той си тръгна и блъсна вратата. Дъхът му става остър. Задушава ме. Шепотът му е вече плющящ. Задушава ме. Това не е мъж! Това е дявола!
Пих чашка преди да го посрещна. Защо съм сложила пеньоар на голо? Не съм себе си, осъзнавам го. Ужасявам се от тази която съм. Тя се смее. Поглежда го през прозореца. Държи високо вдигната чашата с вино и се преструва на по-пияна отколкото е, а той е уверен, различен.
Преди да ме е дръпнал в прегръдката си, преди да е захапал устните ми и аз изпуснала чашата, вече душата ми му се е отдала. Искам да съм слаба, такава каквато се чувствам в прегръдката му.
Хапят се устните ми. Дърпа коланчето на пеньоара. Тогава намирам силите. Блъскам го. Сядам. Заравям лице в шепи. Говоря му ги едни, много му говоря. Не си заслужава. Това му казвам. Не ме разбира, казва ми съвсем простичко, че и той е женен, че също държи на семейството си.
Лесно му е на него. Казвам го на глас. И не знам сама какво имам предвид.
Той обаче отговаря, нещо което може би съм го питала, знам ли? Твърде кратък бил живота. Несигурен. Никой не знаел какво го очаква. Изборът си е, избор, хумора на съдбата на ниво. Сяда до мен, ръката на бедрото ми. Никога не е била тъй топла, тъй дива възбудата. Просто трепет и нищо друго в себе си. Самородна. Пръскам се на части. Шептя му:
-Моля те, недей...
Шептя му, а не искам да спира. И той чете мислите ми и ръката му се плъзга все по високо. Умът ми се губи някъде. Волята ме е напуснала, върна се като експлозия. По-скоро себе си изгоних, отколкото него. Казах му да си върви. Рязко го направих. Държала съм се истерично.
Луда за вързване съм си. И вече напълно будна. Кашлям. Не е той. Няма го. В стаята ми се разгаря огън. Будна съм, но не мърдам. Задушавам се, а го искам. Спомням си вече ясно. Последната картинка преди да ме глътне съня подобен на припадък беше падналата свещ. От ударът на вратата. Толкова силно е тресна.
Свещта от тоалетката се катурна. Подът ми е дървен. Мълило се е пламъчето цяла нощ да го разпали...
Вече в стаята гори. Станало е горещо.
Боя се, но искам да му се отдам. Знам, че ще боли, но го желая. И съм скована. Желая да нахраня пламъка. За него ще съм точно храна и секунди живот в повече. За мен ще е всичко. Защото до дъно жена като мен се отдава...
...или не го прави...
Напусна съзнанието тялото ми. Видях се от страни, гола лежа, а пламъка като плът при възбуда расте, готов да ме има. Видях и горящата къща отвън. Красиво беше! Езически красиво! Самата чувственост! До дъно!
Скочих на крака. Стъпках, стъпках пламъка. Излях кофа вода. И той угасна!



Тагове:   възбуда,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. neslanchice - :)))
22.02.2009 13:45
"Изборът си е избор, хумора на съдбата - на ниво." Това ме впечатли, особено силно важи за обяснението на необяснимите неща :)))
Много силен разказ! Понякога човек не знае дали насън или наяве изживява изпепеляващите си емоции, пък и няма значение... Поне в момента.
Поздрави :)))
цитирай
2. cefulesteven - . neslanchice
22.02.2009 13:50
:)

Благодаря ти. И има жени, които не са способни да се отдадат иначе, освен до дъно:))) До края! До огън! До ад от възбуда!

А, иначе от мен: още един типичен пример на "чалга-порнография":D
цитирай
3. neslanchice - :)))
22.02.2009 14:08
О, да, има. Това е отдаване заради Любовта, пълно до край. Най-красивото, най-желаното и най-трудното отдаване. Това, което носи смисъла.

А виж, това за чалга порнографията не го разбрах - може би съм твърде "отнесена" или съм чела малко повече за същността на понятията :)))
Или просто гледам на света с усмивка и виждам красота, поне в твоите творения :)))
цитирай
4. cefulesteven - . neslanchice
22.02.2009 15:13
А аз сега я чувствам. Чувствам тази красота в погледа ти, който я вижда в написаното от мен. Едното се нуждае от другото. Кръг на вдъхновението:)
цитирай
5. анонимен - ела хикари
22.02.2009 16:05
невъзможната любов. докога ще осъждаш тези души стефане? така си я любил тази своя "силна" жена, че душа не й остана. вече не знам кого изпепеляваш повече — героите си или себе си. писането си е лудост — в нашия случай - споделена. магически огън. приема се.
цитирай
6. cefulesteven - 5. анонимен - ела хикари
22.02.2009 16:08
Тази е малко по-различна от типичните ми героини. След малко ще пусна отделен постинг, не разказ, а описание на този тип жени. Тези които или се отдават до дъно, до край или не могат да го направят.

цитирай
7. анонимен - много ми хареса коментара на Ела ...
22.02.2009 20:11
много ми хареса коментара на Ела Хикари :))
цитирай
8. mamas - Великолепен разказ!
22.02.2009 20:17
"Защото до дъно жена като мен се отдава...
...или не го прави... "
цитирай
9. cefulesteven - 7. анонимен
22.02.2009 20:25
И на мен. Коментарите й винаги са разкошни. Мислещи, дълбоки. Щастлив съм просто, че открива всичко това в нещата които пиша...
цитирай
10. cefulesteven - . mamas
22.02.2009 20:27
Всеотдайна до страховито.
Както пророка е писал:

"Страховита като армия с развети знамена..."

:)
цитирай
11. amenda - Много ми допадна тази твоя героиня и ...
24.01.2010 23:30
Много ми допадна тази твоя героиня и начинът по който си я "обладал" превъплъщавайки се в нея. Защото няма друго обяснение и за това тук и за психологическият профил, който ни поднасяш като бонус. Благодаря и аплодисменти!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8405375
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112535
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031