Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02.2009 17:53 - Тяло от любов
Автор: cefulesteven Категория: Тя и той   
Прочетен: 4591 Коментари: 10 Гласове:
0

Последна промяна: 24.02.2009 17:53


Мислеха я за обвързана или за звезда. Или и за двете.
Тя винаги завързваше очите им. Чакаше ги винаги в хотелски стаи. Винаги различни. Намираше ги в интернет, с месеци общуваха. Никой от тях не научи истинското й име. Никой не разбра как изглежда. Никой не подозираше кои са другите макар да се досещаше всеки, че има и други. Всеки предполагаше, че са далеч повече. Десет бяха за десет години. Ако се опитаха да я нарисуват по въображение, всички биха я нарисували сходно. Представяха си я сходно. Шегуваше се за външността си, казваше, че кожата й е зелена, а косата й по рождение електриково синя. Личеше, че е хубава по думите й. Разголваха истинското й очарование. Повторна нощ никой от тях не изживя. Със сменен никнейм, търсеше следващият другаде. Търсеше го, без надеждата, че ще го открие. Диви желания я късаха на парчета. Искаше да се обади на последният, тя го обичаше. Той също беше увлечен, най-малко увлечен. Те си приличаха: с различна физика и от различни класи. С различни речници и поведения, виждания за света, отношение към жените, отношения към любовта. Някои бяха семейни, някои не. Някои имаха по-сериозни половинки у приятелките си, отколкото други у съпругите си. Някои бяха пълни самотници. Единият се вживяваше като гей. Имаше мотокарист, имаше и професор по химия, дребна мутра и художник. Тембърът им различен, различни и на ръст, по нещо всички за нея си приличаха повече отколкото могат да си приличат близнаци. За нея бяха един и същи мъж, в различни житейски роли. Любим, докоснал я с нещо си. Какво, не се питаше отдавна. Не знаеше как изглеждат преди да ги види. Винаги изпитваше в първата секунда усещане за дежа ву. Така изглеждаше този когото обичаше. Имаше пълни и мършави. Риж и къдрав, плешив и дългокос блондин. Чакаше ги зад вратата, първо слагаше превръзката, тихо им шептеше:
-Не я сваляй, не я сваляй, после...
Когато се събудеха превръзката я нямаше. Нея също.
-Защо е тази превръзка! – питаше с възбуден смях някой.
-Каприз, глупчо. Женски каприз, а може и твой. Не са ли изобщо флиртовете и любовта по интернет, игра със завързани очи. По-различен вариант на това което правим и сега, но просто вариант...
-Луда си, харесваш ми. И аз съм луд...
Този диалог се повтори три или четири пъти. Гласът й се смееше, лицето й тъжно, но те не го виждаха.
Изкушаваше се този път да махне превръзката. Да свърши с игрите, да опита отново.
“Искам да бъда обичана!”-пак крещеше цялото й съзнание.
-Ти си! – рече й някога, много отдавна този от когото започна всичко-Ти си обичана. Но не можеш да обичаш, не и мен, не и мъж. Върви си, докато е време си върви. Не се познавам тази вечер, не бих те пуснал, имам власт над теб, а си секси, моя си, безволева...
Хвана я за косата, беше по-скоро груба милувка, отколкото проява на насилие. Насочи очите й към своите.
-Ти обичаш да си обичана. Ти си влюбена в любовта. Тръпката ти е по тръпката. Ти не можеш да обичаш човека. Не скри, не успя да скриеш колко си разочарована като ме видя. Не защото изглеждам зле, не защото не съм харесван, а защото просто съм...реален.
Тя плачеше, не и причиняваше болка с това, че стискаше косата й. Не с това. Искаше й се да му изкрещи:
“Не е вярно!” – но почувства, че е прав. Наистина в първият миг се смути като го видя. Не беше това което очакваше. После като че ли свикнаха очите й с него, ала месеца който прекараха, прогресивно й ставаше отегчителен. Довеждаше я само с думи до оргазъм преди това. На небесата я пращаше. Не беше мъж, а чародей. Похотлив чародей. Толкова обикновен изглеждаше до момента в който реши, че трябва да се разделят. Сега повече от всякога го желаеше. Но не успя да му го каже. Като в сън живееше. Месеци наред. Преди сбогом й рече:
-Ти си влюбена в любовта. И ако искаш да си винаги обичана, не ти остава нищо друго, освен да се превърнеш в самото чувство. Да престанеш да бъдеш жена, която е влюбена, но после е майка, домакиня, вярна или невярна съпруга, лоша или добра любовница....Разбираш ли, ти трябва да се превърнеш в самата любов с женско тяло. В тялото на любовта. Изчезвай!
Хлипаше, пикла се чувстваше, докато вървеше по тъмната улица и не смееше да си повика такси за да не видят размазания й грим.
Гонеше го от съзнанието, но той идваше.
Докато повярва. Повярва, че е влюбена в самата любов и не може да обича някого. И я предизвикваше, за да я остави в онзи незавършен и идеален вид в който някога я почувства и към него. Преди да го види с очите си.
Знаеше, че всички те, ще я търсят. Ще се препознават. Ще оприличават други на нея, ще грешат, а тя ще си остане загатка, каквато си е любовта, изобщо. За всички.
“Защото аз съм тялото на любовта! Защото аз съм тялото на любовта! Защото аз съм тялото на любовта!” – повтаряше си го с болка, но екзалтирана.
Усещането което предизвикваше беше наистина прекрасно. И ако нещо е върнало вярата на тези мъже в красивото, това е било нейното тяло. И те наистина продължаваха да я търсят, разпознаваха я неуспешно в други жени. Разбираха, че не е тя, а тя си оставаше идеала, който носеха, дори с реалните в които откриваха бъдеще.
Защото, за тях, наистина беше тялото на любовта.
Но една сутрин, малко след като се събуди и погледна в огледалото, сама прецени, че е остаряла. Много остаряла.
Механично и хладно без чувство, изрекоха устните й:
-Защото аз съм тялото на любовта.



Тагове:   тяло,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mamas - О,не!
24.02.2009 19:09
Не вярвам, че Любовта може да остарее!
цитирай
2. cefulesteven - Не може. Тя не е тяло. Тялото я изп...
24.02.2009 19:23
Не може. Тя не е тяло. Тялото я изпитва, но то самото не е любов. Както не може и да обичаме нея самата, всички ние, като мен и като героинята ми, които сме се заблуждавали в един или друг момент в живота, че сме влюбени в самата любов.
Влюбени сме в тялото и душата в които я откриваме.
:)
цитирай
3. neslanchice - :)))
24.02.2009 19:34
Тяло от любов не е достатъчно... Любовта е във всяка частичка, случва се необяснимо в мозъка, в очите, в душата. И обърква - настъпва хаос в чувства, в думи, в действия. Човек прави избор, който всъщност не е избор... Много замислящо...
Поздрави :)))
цитирай
4. cefulesteven - neslanchice -
24.02.2009 20:13
Сега ми хрумна. Не знам дали го споделяш, а въпроса ми, какво мисля по това което ще кажа е и към теб, но и към всички останали:

"Тялото е средтсво на любовта"
цитирай
5. neslanchice - Може да се каже,
24.02.2009 20:31
че е средство за изразяване на любов, но далеч не единственото и не достатъчното. Зависи. То дава пълнота на изживяванията, но не и дълбочината, според мен. Освен това, както в разказа ти, се случва и да ограничава. Ако те разбрах правилно :)))
цитирай
6. cefulesteven - 5. neslanchice -
24.02.2009 20:35
Да: не е единственото. Но е средство на любовта!

В случая тя е превърнала любовта в средство на тялото. Затова я и ограничила в него.

Правилно, правилно си ме разбрала.

Усмивки.
цитирай
7. анонимен - --Stef,
24.02.2009 23:08
dokato pi6e6 za liubobta --takava,kakvato q vijda6 i 4ustvuva6,tq 6te e pokrai teb,i pokrai tezi ,koito te 4etat,i te zenqt i obi4at...vseki izjivqva tova 4ustvo po svoi si na4in--za6toto tq tolkova razli4na ,kolkoto xora ima po sveta..Stiga tozi nqkoi da razbere smisala na tova--makar i v poslednite dni ili poslednia mig ot jivota si!Spisaka na tvoite priateli e golqm,izkliu4aq tezi kato men anonimni deto te 4etat--a te sa po zelia svqt,i ti go znae6 tova...Izlivat zloba po teb nqkoi --a tova e po to4no kazano--zavist...Bqsna sam ot tova koeto 4etox v bloga na Qn4efff---i se opitax da vzema otno6enie--no te nqmat spira4ki,koeto e stra6no za zelia narod...takiva li4nosti sa plaznali navsqkade,i vzemat zastra6itelni razmeri,koeto e pagubno za zelia narod..Trqbva da si silen,mnogo silen,i da zapazi6 du6ata si dale4 ot tazi zloba i zavist--zapazi du6ata si takava kakvato e...ima mnogo xora,teto umeqt da otsqvat pliavata...Badi zdrav! Ti znae6 koq sam--edna tvoq po4itatelka..nadqvam se da si polu4il i vtoria klip..
цитирай
8. анонимен - ела хикари
25.02.2009 07:29
Тялото — средство? Най—финното и нежно себеизразяване на душата и духа. Дервишки танц посветен на любовта, такава я виждам жаждата на твоята героиня — разбира се, че правя аналогия с Руми... Защо не разкажеш нежната история на живота и любовта му? Той също като нас се е опитвал да облече в думи и в танц необяснимото.. загубата е само мрачната краска която придава контраст на светлината.
всъщност мислих за това, което казваш за фаталната жена в постинга за тази, която не може да не бъде вярна. за съжаление си прав.
явно все пак виждаш там, където мен ме боли да погледна.
цитирай
9. cefulesteven - . анонимен - --Stef
25.02.2009 07:36
dokato pi6e6 za liubobta --takava,kakvato q vijda6 i 4ustvuva6,tq 6te e pokrai teb,i pokrai tezi ,koito te 4etat,i te zenqt i obi4at...

Тези думи са ми достатъчни широко да ме усмихнат за днес, а след седемнадесет/по-рано не мога/, ще отворя уморен един поздрав, който сигурен съм, ще ме усмихне....

цитирай
10. cefulesteven - 8. анонимен - ела хикари
25.02.2009 07:39
"явно все пак виждаш там, където мен ме боли да погледна."

често и мен ме е страх да надникна в тези кътчета, но там освен страшното е и прекрасното, заложбите изобщо на цялата човешка природа. Чрез героите се разбирам по-добре.
И разбирайки се по-добре, разбирам по-добре, изобщо хората и страстите им, а така още по-добре героите си, а те от своя страна ми помагат да разбера още по-добре себе си и...

Колело:))) Въртящо се до безкрай.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8405611
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112535
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031