Знае баба как да говори по всякакви въпроси. Особено по сексуални. Особено когато е едва на четиридесет и много хубава. Внучката й има по-голяма нужда от родителско внимание, а баба от онова, което не й е достигало никога. Внучката иска отговори, баба само пет минути, да бъде оставена на мира, за да прати два мейла на свои виртуални приятели с единтичен текст. Хубаво е, че баба има и чувство за хумор, освен всичко друго, което може да се нарече привлекателно.
-Слушай, миличко. – казва баба. – Попита ме откъде идват бебетата. Ще ти кажа, но няма да казваш на вашите, че съм ти казала, нали?
Малката кима послушно. Очите й стават по-големи.
-Не. – отказва се изведнъж баба – Ти няма да издържиш и ще ме предадеш.
-Няма да те предам.
-Наистина ли?
-Наистина.
-Как да ти повярвам?
Момичето замлъква, опитва се да намери нещичко с което да убеди баба си, че ще спази обещанието си. Снощи я попита, защо татко й няма татко. Нали деца не могат да се родят, ако си нямат татковци и майки. Баба както се смееше, спря, нищо не каза. После пак се смя, но остана чувството, че е попитала за нещо, което не трябва да знае.
-Повярвай ми, честна индианска!
-Ама ти не си момче да се кълнеш така. Хайде, от мен да мине, ще ти се доверя…но няма да ме издадеш.
-Няма.
-Бебетата са вътре в орехите.
-Ей, ама бабо! Не е вярно, има ядки.
-Повечето имат ядки, но в някои има бебета.
Момичето се чуди да вярва или да не вярва, но баба сега не се шегува, защото не се смее.
-И в онези ли има? – сочи момичето масата, по която се търкалят орехите за тортата, която баба по-късно ще направи.
-Откъде да знам, дали ще има. Може да има. Искаш ли да провериш. Вземи чукчето дето е в чекмеджето, но много внимателно, да не си удариш пръстите или да не нараниш бебето, което може да е вътре.
Толкова въздействаща беше баба, че момичето повярва. Първият орех удари много силно. Вторият много слабо, три пъти го удря, докато накрая намери смелост и пак удари много силно. Много внимаваше на третият. Пред очите й беше разкървавеното дете на бебето. Не беше й правило досега впечатление колко остри са черупките. На четвъртият се потеше. На петият беше готова да заплаче. Шестият удари с ярост, че все ядки излизаха, но съжали. За миг и се стори, че вижда кръв. Ядката беше червена. Преди да удари седмият имаше чувството, че няма да може да го направи. Страх я беше, страх я беше да не нарани бебето.
-По-смело, мило. – рече й баба, чиито пръсти вече препускаха по клавиатурата – По-смело, защото оставиш ли го вътре, то ще се превърне в ядка като всички останали. Всички ядки са били бебчета, но никой не ги е извадил и са се превърнали в ядки.
Ридаеше вътрешно малката. Не искаше да нарани бебето, не искаше и да го оставя да се превърне в ядка. Искаше си то да порасне, да стане колкото нея и да си говорят. Не винаги я оставаха при баба техните, а тях все ги нямаше. Много работа имаха.
Нямаше сили в ръчичката, по-скоро от страх да не нарани. Набра я. Другото й се стори по-лошо. Неусетно счупи всички черупки и не можеше да си вземе дъх от обида, че е излъгана.
След часове, забрави. Толкова сладка беше ореховата торта.
-Такъв е живота. – рече баба – За теб бебе и любов е все още едно и също. И трябва да е едно и също. Но когато не откриеш любов, не забравяй, колко сладка е била тортата.
Думите се запечатаха дълбоко в съзнанието на малката.
И добре, че беше наведена над сладкиша, да не види, че сълзите в очите на баба, не са никак сладки, когато повтори:
-Когато не откриеш любов, не забравяй, колко сладка е била тортата.
16.09.2009 18:57
16.09.2009 19:06
Петгодишната е "вденала", аз също. Може би съм още на пет или пък на цели пет;)
16.09.2009 19:47
Не съм сигурна дали няма да ми се наложи да ги употребя след 5-6 години. :)
Не съм сигурна дали няма да ми се наложи да ги употребя след 5-6 години. :)
"...и не забравяй, не забравяй, колко сладка е била тортата!":))))
Благодаря ти.
16.09.2009 19:59
Правилно ли съм го разбрала? :)
Правилно ли съм го разбрала? :)
Разбира се, разбира се. :)))
Това е, принципа.
Все пак си остават сълзите. Колкото и да е мъдра и гледа живота по този начин.
16.09.2009 20:09
Кристално ясно и точно! Така е. Самотата която изгаря след това, не може да се облекчи със спомена за сладостта на изживяването. И въпреки това, помага.
Кристално ясно и точно! Така е. Самотата която изгаря след това, не може да се облекчи със спомена за сладостта на изживяването. И въпреки това, помага.
Не помага.
Кристално ясно и точно! Така е. Самотата която изгаря след това, не може да се облекчи със спомена за сладостта на изживяването. И въпреки това, помага.
Не помага.
Знам. Просто намира някакъв смисъл, на всичко което иначе бихме нарекли: напълно изгубено.
16.09.2009 21:26
То не се знае, знае ли се:) Може и на теб да е писала един от мейловете за който иде реч. Само тъй ще да е:)))
Поздрави.
16.09.2009 21:33
Благодаря ти. Радвам се, че ти е харесало, а дали е едно от най-добрите ми, дали е най-доброто: относително е.
Важното е, че ти хареса.
Благодаря ти, Миаа. А всяка думичка, която изписа, споделям.
:)))
16.09.2009 23:21
:)))
Продължаваш мисълта ми:)))
Честит Празник, Честит Празник, Миледи!!!
17.09.2009 15:19
Има случаи, в които само тази мисъл е спасяващата:)
Важно е и да не се прекалява с нея, защото сладкото крие риск. :)
Зъболекарят ми е наясно за какво говоря:)))
Аз пък наблюдавам около мен как баби на по 45-47 тикат колички със собствените си новородени бебоци и хич не им идва на ум да тъгуват по отминалата младост. Животът е сега, все едно на колко си години...
:)))
Аз пък наблюдавам около мен как баби на по 45-47 тикат колички със собствените си новородени бебоци и хич не им идва на ум да тъгуват по отминалата младост. Животът е сега, все едно на колко си години...
Много, много хубаво го каза. :)))
:)))
Само, ако прекалим с него. Доста, ако прекалим. Иначе си има нужда от него:)
26.09.2009 17:12
а я помислете за обратния вариант: когато двамата отглеждат по погрешка създадена торта .... и по силата на навика... направят и втора.... но въпреки това знаят, че не са един за друг, и само това ги свързва някакси ...... живота понякога си прави лоши шеги с нас