Все още всяка нощ, сякаш се запознаваме и не се е зазорило след онази първата, макар толкова изгреви да посрещнахме и през прозореца на толкова различни хотелски стаи им се насладихме.

Същата си, а всеки път, когато се любим, различна разкриваш.

Хиляди си и искам да правя любов с всичките. Хиляди си, а всъщност единствена. В единство са.

И всяка от тези нимфи мога да срещна само веднъж и всеки шанс да я имам е единствен, който дори ти не ми даваш, а природата ти, онази която обожавам, без която бих дишал без да съм жив, която осмисля всичките ми самотни години и изпълнените с трепетни копнения вечери, която оцветява всичките глътки алкохол от неразумното ми някога в червило и изпълва неизписаните ми страници с гальовни изкушения и прави гората на живота ухаеща на любене.

Тръните по пътеките – настръхнали като възбудени нокти. Драскаща страст по гръбнака на времето, изгубило пътя си в онова безвремие в което потъвам, когато се прегърнем.

Знаеш ли, какво пиша понякога с устни по тялото ти?

Онова, което пръстите ми ще изписват цял живот, дългото за разказване желание на безброй пръснали се в търсене на топлина души, щастието което се изпитва само за миг, но всичките години без него биха изгубили смисъл.