Умното момче – ама много е учило, много е чело, блести с интеУекта си и от време навреме се ослушва за ръкопляскания дори да са само двамата. Пули му се за да го майтапи с пародия на възхищение, но той го взима на сериозно и не смее да го бъзикне повече, че направо й е жал. Иде от време навреме да го перне с нещо тежко по главата, ама знае си тя, че и така няма да се оправи. Иска й се да му каже, че леглото не е място за изясняване на теорията на относителността, не че е правил точно това, защото направи ли го, ще прекали и ще бъде мъртъв, но други подобни неуместни неща са му в кръвта. Опита се тя да му намекне, с оплакването си за безсъние, че нощно време напоследък и доскучава и има нужда от малко нежност, а той и заобяснява за лунните цикли за действието им върху съня на по-чувствителните, принципите на изтласкване на травми от детството на повърхността на съзнанието и кризата на възрастта. Заслужава си да бъде украсен с рога, ама ще има и с тях да се перчи и да изброява исторически фигури с които намира сходство с този си вид. Не е скучен, направо си е трагичен. Дали да му каже, че се готви да излиза с чорапи в два различни цвята. Е, да се поизлага малко, за негово добро ще е, някоя друга да му се изкикоти. Но от друга страна: кой е позволил на онази кучка да се гаври с нейният глупчо! Всичко знае, само за себе си дето не може да се грижи. Спира го на вратата, преди да е излязъл в този идиотски вид. 

Каруцарят – този разправя пред приятели и приятелки, че е „мачо” е това е глобализма, с вносни изрази определя родната си същност. Няма нищо латино в него, ама хубаво му е да се мисли за герой от филм, но си е раздърпан и небрежен по рождение. Сигурен е, че жените си умират по него и на нея й е приятно да подкрепя илюзиите му, за да не мине за единствената глупачка. Грубият му език го прави по-скоро смешен, а вулгарностите които ръси са си белег на инфантилност, не на сексуалност и изобщо не му отиват, но я да не му го казва, че току виж е сменил имиджа си и е започнал да се преструва на нещо което не е, тоест на нещо което не е сто процентов идиот, но толкова зле играе ролята на това кой го знае какво нещо, че още по-голям нещастник и от сто процентовия идиот изглежда. Така поне е естествен, не че не се черви като я плесне по дупето пред погледа на всички или подсвирне след друга жена докато я е прегърнал, но свикнала му си е, както и с бойната му фраза в леглото: „Не съм ли най-добрия!”, доста се чуди дали да не го попита в отговор: „Може ли да събера малко повече впечатления, че да дам обективен отговор?”, но страх я е, че зададе ли му толкова завъртян въпрос, такъв размисъл ще настъпи в опит да разбере какво точно го е попитала, че отишла нощта и му спаднало…самочувствието.

Мераклията – очите му ще изхвръкнат наляво – надясно, врата ще си изкълчи, оглежда, изследва, преценява, какви мисли му минават през главата няма представа, защото, ако му минаваха такива каквито изглежда по вида му, щеше да е най-задоволената жена от тази половина на земното кълбо. Ниски и високи оглежда. Чернокоси и руси. Пищни и слабички. Възрастни и непълнолетни. Много смешен става обаче когато някоя продавачка му се усмихне и му зададе с палава интонация въпрос за покупката, как си пуска боята, гълта език и търси упование в близостта на своето момиче, все едно онази сладурана се готви да го разкъса. Абе образ.

Заетият – той винаги бърза, главата си на две вчесва, пита „страхотен съм нали” и не чака отговор, не смее да му каже „зайо”, за да не се подведе от някоя двусмислица която за щастие не оправдава, но пък какво гони, сам не може да обясни и макар да повтаря, че не се взема много на сериозно, твърде на сериозно се взима. Не е изключено сутрин да не го намери в леглото, много често заспива сама и не знае кога се е прибрал, знае че не кръшка, знае че не пие, знае че не е най-важното в живота му, но знае също, че без нея, онова което смята за по-важно, би изгубило всякакъв смисъл.

Жертвата на технологичния прогрес – геймър, юзър, блогър. Без коментар!

Романтикът – ама само как лъже и как си вярва, с какви думи я описва, как се замайва от тях, как понякога й иде да му изтръгне езика и да му отреже пръстите, само да престане да се омайва като глухар от собствената си песен. Лошото е, че понякога й харесва. Хубавото е, че живота е достатъчно суров, за да му подейства като студен душ и поне от време навреме да изглежда трезвен.

Нося от всички тези досадници малко или много. Но въпреки това ме харесваш!
 

STEF.... A KADE OSTANA ONZI..SILNIQ, CINI4NIQ,AROGANTNIQ....ONZI..KOITO DEISTAVA VAPREKI SVI4KO I VSI4KI..ZA DA IMA JENATA, KOQTO OBI4A...

Мисля, че се включва в образа на тъй наречения: "мачо", но ако не изцяло, значи досажда в някой от другите ми постинги:)

stef..stava vapros za silen harakter..silen duh...qqqqqqq da vzeme6 da se opi6e6..po dobre 6te napravi6.... nali taka...ne si li saglasen s men...

Постът беше за досадни типове, а силния дух, някак не се вписва.
То, че понякога е досаден, досаден е, но само понякога. :)

VIJ SEGA..I AZ IMAM SILEN HARAKTER..... AMA KATO GLEDAM TUKA..TAKA TI DOSAJDAM DE...NQMA6 OTARVANE OT MEN...EEEEEEEEEEE TOVA PRE4I LI NA HARAKTERA MI..NE NALI...

Харесвам твоята скромност.Ето затова пишеш така красиво и искрено! Стеф, човек, който познава добре себе си , плюсовете и минусите, няма значение дали е мъж или жена е достоен човек! Всички ние носим несъвършенствата на човека, но тяхното осъзнаване е предпоставка за развитие ни в позитивна насока!
Поздрави и усмивки:)

Отговаряш си сама и не ми остава много за отговор:)))

С подобен текст, по-добре би се справила жена. Миаа, защо не опиташ:)
Знам, че можеш, а ще ми е много, много интересно да го прочета.

Да ти кажа отговорно Стеф, няма да е лесно! Страхувам се, да не залитна в едната посока, "за принца на белия кон":) Жените обичаме да си фантазираме, да се захласваме, а после да си бършем сълзите, огорчени и с разбити сърца!:)
Не съм мислила за мъжете с достойно поведение, интересно предложение:)
Благодаря ти за вниманието!

Отделни черти, не приказни, не бленувани, а реални, срещани.
Това, което ти е харесало у един, друго у друг.
Но ти си знаеш:)

Не обещавам! Ще помисля:))Не от куртоазия го казвам.Изисква задълбочен и точен анализ:) Благодаря ти още веднъж за хубавите думи!

:)